Критикувани за нещо свършено или несвършено, страните от Източна Европа нямат безопасна опция във финансовата криза независимо дали валутният им курс е плаващ или фиксиран към еврото, а отпитите за промяна на курса насред бурята изглеждат изпълнени с опасности. Такова е мнението на коментаторът на Ройтерс Пол Тейлър.

Докато бившите комунистически държави и нови членки на ЕС се борят с баланса на платежните си дефицити, спада в търсенето на техния износ и кредитната криза, валутните политики, възприети преди едно десетилетие, донесоха на гражданите, компаниите и правителствата неприятности с различен знак.

Въздействието се усеща във все по-дълбоката рецесия и по-ограниченото изплащане на дългове в страните с фиксиран валутен курс или наказателните плащания по ипотечните кредити на собствениците на жилища в страните с плаващи валути, които имат заеми в евро или швейцарски франкове.

"Желанието за кредитиране изчезна в световен мащаб, така че всяка страна с външно финансово задължение трябва бързо да се освободи от него", коментира Дейвид Лубин, шеф на отдела за икономически и пазарен анализ на Централна и Източна Европа към Citi.

За разлика обаче от азиатските страни, които успяха да постигнат излишъци по текущите си сметки скоро след валутната криза от 1997 - 1998 година, източноевропейците имат по-малък шанс да се справят заради срива на международното търсене и кредита.

От август миналата година плаващите валути на Полша, Чехия, Унгария и Румъния поевтиняха с 32 процента спрямо еврото, създавайки проблеми на отпускащите кредити в чужда валута. Чехите са най-малко застрашени и изразяват недоволство, когато ги слагат под общ знаменател с останалите.

Латвия, Литва, Естония и България поддържат фиксиран валутен курс спрямо еврото, оказвайки натиск върху икономическата си конкурентоспособност на фона на обезценяването на валутите на техните съседки.

Страните с фиксиран валутен курс обикновено отчитаха по-бърз растеж в годините на подем,отколкото страните с плаващата валута, но сега се сблъскват с по-тежко приспособяване.

Словения и Словакия се добраха до безопасното убежище на еврозоната точно на време и са защитени от валутна атака. Те обаче също са застрашени от загуба на конкурентоспособност.

Малко вероятно е страните извън еврозоната да намерят преждевременно спасение с приемане на единната валута, тъй като лидерите от ЕС потвърдиха строгите правила за членство, които включват най-малко две години стабилност на валутата, докато страна се намира във валутно курсовия механизъм (ERM2).

Като се имат предвид рисковете при смяната на валутния режим и невъзможността за бързо въвеждане на еврото, на източноевропейските страни може да им се наложи да се придържат

към сегашните си валутни политики, ако пазарното цунами не залее балтийската отбрана. В такъв случай всички залози са изгубени.

Източник: БТА