До края на март се очаква да бъдат деблокирани средствата по три от мерките по програма САПАРД. Това съобщи председателят на Комисията по европейски въпроси при НС Младен Червеняков на среща в БСК.

Подобряване на механизмите за участие на българския бизнес при одобряване на рамковите позиции на Р България в ЕС бе дискутирано на среща в камарата между представители на браншови организации и народния представител.

В експозето си пред участниците в срещата Червеняков изтъкна необходимостта от активизиране на диалога с бизнеса в хода на обсъждане и приемане на националните позиции по проекти на европейски директиви. Председателят на Комисията по европейски въпроси припомни, че Лисабонският договор, който предстои да бъде ратифициран само от още две страни-членки на ЕС, предвижда възможността Европейската комисия и Европейският парламент да се съобразяват с решения на националните парламенти, взети с 50% от гласовете на народните представители в съответната страна-членка.

На въпрос от страна на бизнеса относно неизплатени средства за завършени проекти по програма САПАРД, Младен Червеняков съобщи, че очаква до края на този март ЕС да възстанови финансирането по три от общо четирите блокирани мерки по тази предприсъединителна програма. Блокирана вероятно ще остане само мярка 2, при която от общо 70 проекта за 64 ОЛАФ е установил сериозни нарушения, съобщиха от БСК.

Председателят на камарата Божидар Данев информира, че възнамерява да сезира компетентните български институции относно тенденцията за незаконно включване в трудовия ни пазар на строителни работници от страни извън ЕС, които пребивават в страната ни с туристически визи, а участват в изпълнението на големи инфраструктурни проекти.

Във връзка с поставения проблем Червеняков обърна внимание, че в условията на икономическа криза основните мерки, които страните от ЕС предприемат, са свързани именно със защита на трудовите си пазари и условията за бизнес.

Друг дискутиран въпрос по време на днешната среща бе този за необходимостта от радикално съкращаване на сроковете по оценка и контрактиране на проектите по оперативните програми. Беше подчертано, че прекалено дългите срокове, които и често не се спазват, водят преди всичко до морално остаряване на проектите и демотивират фирмите да работят по проекти с европейско финансиране.

Във връзка с необходимостта от подобряване усвояването на средствата от ЕС бе предложено, също така, да се въведат единни критерии и правила за работа по отделните оперативни програми, да се намали броят на оперативните програми (с цел подобряване на административния капацитет) и да се преформулират част от приоритетите в отделните програми във връзка с икономическата криза.

Днешната срещата бе първата изява на Клуб „Добри европрактики" на БСК, замислен да се превърне в средище за делови срещи, разговори и генериране на идеи, обмен на информация, споделяне на добър опит и излагане на проблеми, срещани от българския бизнес при прилагане на европейските политики и практики.

Клубът е създаден в рамките на проекта на камарата „Европартньорство и политики на бизнеса", който се реализира с финансовата подкрепа на Комуникационна стратегия за членство на Република България в Европейския съюз 2008.

Снимка: БГНЕС