"Проблемът с прекомерната задлъжнялост съществува, защото твърде лесно се отпускаха кредити. Трябва да се отървем от тази алчност, която превърна икономиката в рулетка", заяви Мохамед Юнус, който преди три години получи Нобелова награда за мир за системата за микрокредити за бедни, пред Handelsblatt.

"Кризата е еднократна възможност да се промени ходът на нещата. Не е решение на проблема да се спасят няколко банки", смята той. "Мнозина се заблуждават, че спасяването на банките е спасение за света, а това не е едно и също", коментира още Юнyс.

На въпроса как се справя неговата банка Grameen Bank в условията на кредитна криза, Юнус признава, че някои институции за микрокредитиране изпитват трудности.

"Мокрокредитите трябваше да станат средство срещу кредитните акули в развиващите се страни като Бангладеш, за да се помогне на тези, които нормалните банки смятат за некредитоспособен. За съжаление в момента същите кредитни акули плават под това име", обяснява той.

Отпуснатите в Бангладеш микрокредити се явяват 25% от отпуснатите в световен мащаб. Проектът на отпускане на по 1 200 долара на жени в Ню Йорк за започване на собствен бизнес също е успешен, като възвращаемостта на заемите е 99.6%. Коментирайки този парадокс банкерът заявява: "Това е особеност на кризата- големите банки се сблъскаха със собствения си бизнес, но тези, които по-рано се считаха некредитоспособни задължително се разплащат".

Неговата собствена банка работи с 8% лихва за покупка на имоти, 5%- за студенти и под 0% за особено бедни. Той обаче не смята, че микрокредитирането е панацея за икономиката. Изкуственото поевтиняване на кредитите според него ще направи по-малките банки неконкурентоспособни и ще намали достъпа им до капитали.