Белият дом продължава да води своите войни както на международния терен, така и във вътрешен план. Дни след като заплаши страните от БРИКС и техните съюзници с нови мита, Белият дом насочи отново поглед към Канада.

Едновременно с това администрацията поднови и атаките си срещу ръководителя на Федералния резерв Джером Пауъл.

Нови тарифни заплахи срещу Канада

В четвъртък Доналд Тръмп обяви, че САЩ ще наложат 35-процентна митническа тарифа на Канада в началото на август, като по този начин започна нова атака срещу един от най-големите търговски партньори на страната.

Американският президент изпрати писмо до Отава след интервю, в което предупреди страните от ЕС да очакват обявяване на мита, насочени към блока „днес или утре“. По думите му страните, които не са получили писмо от него, ще бъдат обложени с мита от 15-20%.

„Просто ще кажем, че всички останали страни ще платят, независимо дали това е 20% или 15%. Ще го изясним сега“, посочи Тръмп пред NBC News. „Реципрочните“ мита на американския президент в момента са 10%.

Индустриална независимост или ценова катастрофа – до какво ще доведе митото на Тръмп срещу медта

Представител на администрацията коментира пред Financial Times, че митата за съседната страна „вероятно“ ще бъдат отменени за стоки, които отговарят на условията на търговското споразумение на Тръмп с Канада и Мексико от 2020 г., но добавя, че „не е взето окончателно решение“. Такова изключение би могло значително да смекчи щетите от по-високите тарифи.

Тези интервенции бележат поредният обрат в една бурна седмица, през която Тръмп ескалира своята глобална търговска война, заплашвайки с тарифи над 20 страни, както и с предстоящо облагане с 50% на медта. Президентът посочи липсата на голяма, неблагоприятна реакция на пазара към последния кръг от тарифи, след като американските акции затвориха на рекордни нива в четвъртък.

„Мисля, че митата бяха много добре приети. Днес фондовият пазар достигна ново рекордно ниво“, казва Тръмп пред NBC.

Канадският долар се понижи с 0,6% спрямо американския след обявяването на новите мерки, преди да намали загубите си и да се търгува с 0,3% по-ниско. Фючърсите на американските борсови индекси отбелязаха спад, като тези, които следят индекса S&P 500, се понижиха с 0,4% - колкото и тези, които следят канадския индекс.

Високите мита за Канада биха имали широкообхватни икономически последствия. Търговията между двете страни достигна над 760 млрд. долара миналата година, според данни на американските митнически служби. Много северноамерикански компании имат силно интегрирани вериги за доставки с части за готови продукти, като автомобили, които често преминават границата многократно.

Тръмп даде на страните срок до 1 август да постигнат споразумения по тарифите. Първоначално той беше определил краен срок 9 юли.

Заедно с Мексико, Канада беше една от първите страни, които Тръмп удари с мита след като пое поста през януари. Той обвини най-близките съседи на САЩ, че не успяват да контролират нелегалната миграция и търговията с опиоида фентанил.

Канада имаше почти безмитна търговия с много стоки и 25% мито върху всички продукти, които не отговарят на Споразумението между САЩ, Мексико и Канада. Канадските нефтени и енергийни продукти са обложени с по-ниска тарифа от 10%. Северният съсед на САЩ се възползва и от изключение от 25-процентовите тарифи за авточасти, но е засегнат от пълната 50-процентова тарифа за всички стоманени и алуминиеви продукти.

Тръмп заплаши БРИКС с още 10% мито, но това не е най-големият проблем на блока

Действията на Тръмп оказват натиск върху канадския премиер Марк Карни, който спечели федералните избори през април с обещанието, че ще му се противопостави и ще използва опита си като управител на централната банка, за да преведе страната си през икономическите сътресения, предизвикани от митата.

В писмото си Тръмп отново повтаря оплакванията си относно „потока от фентанил“ през границата между САЩ и Канада, както и относно канадското отношение към американските млечни продукти.

Този месец Карни отмени данъка върху цифровите услуги, който предизвика гнева на Тръмп, защото беше насочен срещу американски технологични компании. По този начин канадският премиер се опита да смекчи търговските напрежения, което предизвика критики от опонентите му.

„Карни отдавна се отказа от преструвката, че се противопоставя на Тръмп“, коментира пред Financial Times Дан Ноулан, съветник в правителството на бившия консервативен премиер Стивън Харпър.

Белият дом отвори нов фронт срещу шефа на Фед Джером Пауъл

Междувременно Белият дом не спира с конфронтациите и на вътрешния терен. Администрацията обвини шефа на Фед Джером Пауъл в „грубо“ лошо управление на „показен“ ремонт на централата на трезора, отваряйки нов фронт в атаката си срещу централната банка.

Ръсел Воут, директор на Службата за управление и бюджет, коментира в публикация в X, че Пауъл е „злоупотребил грубо с властта си“, обвинявайки го, че е ръководил ремонт на централата, който е надхвърлил бюджета със 700 млн. долара.

„Президентът е изключително разтревожен от вашето управление на системата на Федералния резерв. Вместо да се опитате да оздравите фискалната политика, вие продължихте с показен ремонт на централата си във Вашингтон“, пише той в социалната мрежа.

Воут твърди, че ремонтите първоначално „включвали тераси на покрива, VIP частни трапезарии и асансьори, водни ефекти, луксозен мрамор и много други“ и добавя: „Сравними ремонти на федерални сгради струват много по-малко от офиса, който строите за себе си с парите на данъкоплатците”.

Тръмп поиска от Пауъл незабавно да напусне Фед

Критиката на Воут по повод ремонта на сградата „Маринър Екълс“ във Вашингтон на стойност 2,5 млрд. долара, който според него струва почти колкото двореца Версай в днешни долари, бележи нова тактика в борбата на администрацията на Тръмп с централната банка. Президентът Доналд Тръмп редовно атакува Федералния резерв заради политиката му по отношение на лихвените проценти, наричайки Пауъл „упорит магаре“ и „глупак“ заради решениетода остави лихвените проценти на ниво 4,25-4,5% от началото на годината. Тръмп също така многократно е обвинявал Федералния резерв, че е струвал на американското правителство стотици милиарди долари в по-високи разходи за рефинансиране, като не е намалил лихвите.

Федералният резерв, от своя страна, твърди, че не може да намали лихвите, докато не получи повече доказателства за това как търговската война на Тръмп ще се отрази на инфлацията в САЩ.

Републиканските членове на Конгреса атакуваха Федералния резерв заради разходите за ремонта, като председателят на банковата комисия на Сената Тим Скот заяви, че това изглежда неадекватно, когато обикновените американци се борят с трудности. Милиардерът и собственик на Tesla Илон Мъск също акцентира върху разходите за ремонта, който започна през 2021 г., по време на мандата му като ръководител на т.нар. Департамент за правителствена ефективност (DOGE).

Централната банка на САЩ заяви през май, че ще съкрати персонала си с повече от 10%, за да бъде „отговорен стопанин на публичните ресурси”.

Сега Пауъл описва медийните репортажи относно прекомерните разходи за реконструкцията като „неточни“ и заяви по време на изслушвания в Конгреса, че много от елементите, предвидени в първоначалните планове – включително специални асансьори, пчелни кошери и тераси на покрива – са били премахнати.

Бил Пулте, назначеният от Тръмп председател на Федералната агенция за финансиране на жилищното строителство, казва пред Financial Times, че показанията на Пауъл пред Конгреса са подвеждащи, и призовава за неговата оставка в коментари, препубликувани от президента, който се присъедини към призива за оставката на председателя на Федералния резерв преди края на втория му мандат през май 2026 г.

В писмото, приложено към публикацията му в X, Воут заявява, че показанията на Пауъл повдигат „сериозни въпроси относно съответствието на проекта с Националния закон за планиране на столицата“, тъй като изказванията на председателя на Федералния резерв подсказват, че той се отклонява от предварително одобрените рамки.