Криза е, това е ясно. Но вместо управниците да се оправдават и да повтарят как сме подготвени за кризата и как ще сме по-слабо засегнати от съседни страни в региона, е по-добре да помислят за начини за стимулиране на икономиката.

Ето и някои алтернативни методи за стимулирането й в настоящия труден момент:

1. Намаляване на ДДС в строителния сектор, туризма, здравеопазването и някои други изключително силно засегнати от кризата сектори, включително и социални такива.

Когато става въпрос за този косвен данък, държавниците са изключително чувствителни, защото той е основен източник на приходите в бюджета. Вместо да трупат бюджетен излишък или да харчат парите за пенсионерски почивки, нови мерцедеси, или 13-та заплата за народните представители, по-добре да се помисли как тези средства да се дадат за глътка въздух за реалния бизнес.

Строителният сектор е един от най-силно засегнатите такива в условията на криза, като се очаква фалит за много предприемачи. От друга страна, намаляване на ДДС-то е доста възможно да повиши събираемостта му. Всеобща тайна е, че сделките по покупка на имоти се сключват на изключително ниски цени с цел да се пести. Така държавата губи милиарди левове.

От друга страна, практиката сочи, че в страни като Испания например, данък добавена стойност е значително по-нисък от същия за останалите стоки.

Намаляване на ДДС може да се обмисли и за други изпаднали в затруднение или приоритетни за страната ни сектори, като туризма например.

2. Насърчаване на бизнеса за преминаване към четиридневна работна седмица или на непълен работен ден.

В условията на криза, безработицата напълно естествено се повишава, което е един от най-големите проблеми за всяка една икономика и фактор за справянето, с който се изискват изключително много време и усилия.

Вместо да прибягват към съкращения на персонал, добре е компаниите да се стимулират да запазват персонала си дори и на непълен работен ден или при четиридневна работна седмица, като държавата може да насочи средства в тази посока.

3. Създаване на нови добри банки.

Държавата може да помисли за създаване на нови финансови институции и насърчителни банки с държавно участие, които са лишени от лоши кредити. Те могат да се насочат за кредитиране на най-затруднения сектор - бизнеса и особено малките и средните предприятия, чиято дейност се задушава от липса на кредитиране.

4. Легализиране на марихуаната.

Това е един изключително иновативен модел, който обаче би се приложил трудно в консервативна страна като нашата, защото ще срещне значителни противници. От друга страна, практиката сочи, че това е добър източник на доходи от данъци, който би стимулирал значително селското ни стопанство. Да не говорим как би се отразило това на туризма.

5. Насърчаване на имиграцията на млади високообразовани кадри и спиране на емигрирането им.

Това би имало дългосрочен ефект за икономиката. От една страна би повишило раждаемостта, а от друга значително би повишило качеството на труда. За относително бедна държава като нашата, това по-скоро би звучало, като действия в посока на спиране на "изтичането на мозъци" от страната ни.

6. Приемане на закон за банкрут на частните лица.

В кризисен момент като сегашния много хора са изложени на риск да загубят най-ценните си активи - своите домове. Това може лесно да се случи, ако останат без работа и невъзможност да изплащат ипотечните си кредити. Добре е да се въведе временна защита срещу кредитори при определени условия, за да не се прибягва веднага до продажбата на жилища и то в момент на криза, като настоящия.