Резултатите от специалното социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл" по поръчка на вестник „Класа", посветено на потребителските нагласи и планове на българите показва, че българите събират пари и правят планове за ремонти и обновяване на домовете си и за почивки и пътувания.

За какво биха харчили българите, ако имаха доходите, които смятат за достатъчни? Какво обаче възприемат българите като „достатъчно пари"? Попитахме хората какъв доход (личен и домакински) смятат, че би им бил достатъчен за добър живот. Личният доход (деклариран) на средния българин е 470 лв. на месец.

Едно средностатистическо семейство у нас пък печели около 880 лв. Средно българите желаят да получават около 1080 лв. на месец, за да кажат, че живеят добре. Семейството пък трябва да събира средно по 2090 лв. на месец, за да е доволно., сочи проучването.Пропорцията между настоящ (деклариран) и желан доход е категорична - българите искат да получават два пъти и половина повече пари, за да кажат, че парите са им достатъчни.

Ако разгледаме групите българи с различен материален статус (т.нар. социални страти), виждаме, че дори при по-високи реални доходи ножицата между реален и желан доход остава същата - желаният доход е поне два пъти по-висок от реалния. Хората с материален статус под средния желаят да получават 710 лв. личен доход, за да живеят добре.

Хората от високата социална страта отдавна са задминали тази бленувана от бедните бариера (те имат реален доход сега от 1200 лв.) и вече се целят към по-високи суми - 2400 лв. Същото се отнася и за домакинските доходи. Хората с нисък материален статус мечтаят за семеен доход почти три пъти над настоящия им - за тях 1450 лв. биха били достатъчни за добър живот.

Хората, живеещи над средното, пък смятат настоящия си домакински доход от 2100 лв. за напълно недостатъчен и незадоволителен и твърдо заявяват: „Искаме поне 4000!" Какво по-ясно потвърждение на максимата, че парите не просто не стигат сега, но и никога няма да стигат! Усещането за благополучие много малко, да не кажем никак, зависи от числата. Тоест, ако сега желаете 2000 лв. доход, при наличието на такъв ще искате вече 4500, за да кажете, че живеете добре, а при 4500 ще гледате вече към 10 000, че и повече!

Толкова по въпроса следва ли да вярваме на политически обещания, че ще ни бъдат осигурени харесвани от нас доходи. Те никога няма да ни харесват достатъчно... дори ако бъдат „осигурени". По-любопитното в случая е, че ако получават достатъчно високи (според собствената им преценка в момента) доходи, българите не биха ги изхарчили за нещо по-различно от това, за което харчат в момента. Тоест, образно казано, ако имаш кола - просто искаш по-голяма.

На челни позиции в мечтите на сънародниците ни отново са ремонтите и обзавежданията, техниката и пътуванията.

За хората, които сега живеят под средното ниво за страната, мечтите стигат до това да стегнат дома си, да отидат на зъболекар, да си купят плазмен телевизор и да решават по-сериозните здравословни проблеми в семейството си. Една четвърт от хората с по-висок материален статус мечтаят да изпратят децата да учат в чужбина.

Изследването е проведено през първите дни на месец март, национално представително е и обхваща 1004 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл" в България от 1992 г.

Източник: БГНЕС