Въпреки предвижданията за силно изоставане на икономическия растеж, близък до нула за 2009 г., Гърция "все още" устоява на кризата благодарение на една процъфтяваща паралелна икономика и на високия икономически растеж от предишните години, са единодушни анализаторите.

Гърция, която имаше едно от най-високите равнища на брутен вътрешен продукт в еврозоната през последните пет години /от порядъка на плюс 4 процента/, ще има тази година нулев икономически растеж, според един от най-песимистичните сценарии до момента, публикуван миналата седмица от Централната банка на Гърция.

Правителството преразгледа през януари към понижение икономическия растеж за 2009 г. на 1.1 процента на фона на първоначално предвидените в държавния бюджет 2.7 процента, докато Европейската комисия разчиташе на икономически растеж от 0.3 процента.

"Вярно е, че отраженията на кризата са явни и положението е трудно, но подземната икономика все още може да играе ролята на спасителна сламка", заяви пред АФП Манос Хадзидакис, анализатор от финансовата фирма Пигасос.

Според Световната банка делът на паралелната икономика в страната е 28 процента. Секторите, които традиционно се възползват от нея, са свободните професии /техници, лекари, адвокати или предприемачи/, но и малките и средни предприятия и строителството.

С тази паралелна икономика си послужи през 2006 г. гръцкото правителство, за да пристъпи към промяна на начина на изчисление на брутния вътрешен продукт и да го стимулира тогава с около 10 процента, ревизирайки между другото и участието на строителния сектор, който е много важен в страната.

"Близо 35 процента от гърците не работят на трудов договор, имат понякога два трудови ангажимента, които не са официално декларирани, като по този начин избягват данъчно

облагане" и дават възможност за оцеляване или обогатяване на някои категории от населението, обяснява Михалис Масуракис, ръководител на отдела за анализи на Алфа Банк, която е номер две в гръцкия банков сектор.

От своя страна Георгиос Сфакианакис, началник на Съвета на експертите към министерството на икономиката, обяснява, че друга характеристика на гръцката икономика е това, че става дума за "затворена икономика, което е слабост през нормалните периоди, но което може да я запази по време на криза като сегашната".

Гръцката икономика, лишена от тежка промишленост, която най-силно понася световната криза, се базира основно на услугите /туризъм и търговски флот/ и малките и средни предприятия.

Атина се стреми към подем в скоро време на сектора на търговския флот, който е основен двигател на нейната икономика. В този сектор "рецесията не може да продължи дълго", според Хадзидакис.

Но туризмът, който осигурява 18 процента от брутния вътрешен продукт, и ръстът на безработицата, който този сектор може да породи, си остават проблем за правителството.

Туроператорите предвиждат спад от 20 процента на броя на туристите през 2009 г., докато управителят на Централната банка на Гърция Герогиос Провопулос залага на увеличение с поне 0.5 процента на безработицата /близо 8 процента през 2008 г./, като подчертава, че хората на трудови договори ще бъдат най-засегнати.

Но според него съвземането на икономиката зависи основно от "намаляването на бюджетния дефицит" и това намаляване "няма да бъде възможно без борба срещу огромното укриване на доходи, ограничаване на прахосването на средства и на държавните разходи", подчертава той.

Управляващите са изправени пред много тежък държавен дълг /93.1 процента от брутния вътрешен продукт през 2008 г./ и дефицит от 3.7 процента през 2008 г. Гърция е сред шестте страни от еврозоната, срещу които Брюксел започна наскоро процедура заради прекомерни дефицити.

Източник: БТА