Идва ли краят на финансовата криза за Русия или тя тепърва започва? Оказва се, че отговорът е различен, в зависимост от това кого слушате.

В последните седмици министри и политици се надпреварват да говорят в оптимистичен тон. На 6 април премиерът Владимир Путин каза „ Благодарение на действията на властите, колапс на банковата система няма да има."

Наистина е постижение, че в Русия за сега няма фалирали банки, но експерти предупреждават, че се задава втора вълна на кризата, пише Businessweek. Според анализатори, цитирани от американското издание, епицентърът на втората вълна на кризата ще бъде банковата система.

Правителството вече не може да игнорира предупрежденията на експерти като Герман Греф. Председателят на най-голямата банка в Русия - държавната Sberbank каза на 8 април"Кризата в банковия сектор в Русия едва сега започва." Президентът на най-голямата търговка банка в страната Алфа Банк - Петр Авен пък каза, че „Стотици руски банки могат да фалират тази година."

Процентът на лошите заеми се увеличава непрекъснато. „Ако до преди месец 15% се виждаше като тревожна цифра за някои, то днес се говори за достигане на 20-30%," казва Наталия Орлова, анализатор в Алфа Банк.

По данни на Sberbank, ако 10% от заемите в страната се окажат лоши, правителството ще трябва да инжектира 6 млрд. долара, за да рекапитализира банките. Но ако процентът на лошите кредити достигне 20%, секторът ще има нужда от 35 млрд. долара. При 30% сумата нараства до 80 млрд. долара.

Според някои обаче, броят на проблематичните заеми е преувеличен, като има разлика в начина на отчитане на "лош заем" на Запад и Русия.

Според Ричард Хейнзуърт от агенция РусРейтинг в Москва, банките в Русия са в много по-добро здравословно състояние от тези в западните икономики. Общата стойност на корпоративните задължения в Русия възлиза на 780 млрд. долара, което е 52% от БВП и се счита за сравнително скромна цифра. Проблемът е, че голяма част от тези задължения са краткосрочни. Около 220 млрд. долара (20% от БВП) следва да бъдат изплатени през следващите 12 месеца.

Дори и за заемополучателите с добра кредитна история, банките в момента искат лихви в диапазона 15-20%. Правителството не се радва много на факта, че при положение, че отпуска толкова много средства за банките (до сега 75 млрд. долара), те не са увеличили нивата на кредитиране.

Това е проблем не само на руските банки. На запад се говори, за това че властите трябва не просто да вливат капитал в банките, а да трансферират проблематичните заеми в отделни институции, т. нар. „лоши банки". В Русия обаче правителството се противопоставя на тази идея.

Според Хейнзурт, най-доброто нещо, което правителството може да направи в момента е да не прави нищо. „Банките ще започнат да кредитират отново, когато правителството спре да им осигурява алтернативни средства."