Как Гърция се върна назад от ръба на пропастта - и какво още има да свърши?

Димитра Пиагку си спомня в детайли деня през 2011 г., когато „всичко се срина“. Качва се на последния етаж на сградата си и прехвърля краката си през парапета.

„Бях готова да скоча“, разказва тя пред Financial Times.

Нейният бизнес с перални в Атина фалира и тя остава с дългове в размер на стотици хиляди евро. Във въпросния ден банката продава дома ѝ на търг.

Към онзи момент Гърция е потънала в най-тежката рецесия, която някоя развита икономика е преживявала в мирно време. А Пиагку остава без нищо освен кучетата си.

В крайна сметка тя прекарва следващите месеци, живеейки на пейка в парка. Сега, на 74 години, тя няма пенсия заради данъчните си задължения и изкарва прехраната си, продавайки вестници на улицата.

„Научаваш се да оцеляваш без нищо“, споделя Пиагку.

Нейната лична трагедия е една от многото, които се разгърнаха през годините на огромни икономически и социални трудности, причинени от опустошителната криза на държавния дълг в Гърция. Този месец се навършва десетилетие от повратната точка в драмата, която в продължение на години държаше в напрежение световните финансови пазари и заплашваше да разруши икономическия и паричен съюз - уникалното постижение на ЕС.

Меркел в Атина: Заради Гърция избухнах в плач на среща на върха

„Ако Гърция беше напуснала еврозоната, това щеше да бъде краят на еврото“, казва пред Financial Times Пиер Московиси, европейски комисар по икономическата политика от 2014 до 2019 г. „Защото това доказва, че нашата единна валута не е вечна. Тя се превръща просто в зона с фиксиран курс“.

През юли 2015 г. гърците гласуваха в референдум да отхвърлят международния спасителен заем за страната по настояване на крайнолявото популистко правителство. Премиерът Алексис Ципрас, който дойде на власт на вълната на народното отвращение към основните партии през януари 2015 г., и неговият противоречив министър на финансите Янис Варуфакис искаха да извоюват по-добри условия от европейските кредитори на Гърция и МВФ. Тяхната рискована политика остави страната на ръба на излизане от еврозоната, финансова криза и икономическа катастрофа. Все пак, само след няколко дни Ципрас се оттегли, а Варуфакис напусна поста си.

„Салтото“ на Ципрас, или „колотумба“, както го наричат гърците, беше скъпоструващ ход, който забави икономическото възстановяване и унищожи доверието на правителството към европейските му партньори. Но той също така постави началото на нова ера на спазване на изискванията на спасителния пакет и положи основите на възстановяването на Гърция.

В изминалите 10 години Гърция отбеляза забележително възстановяване, излезе от спасителната програма, поддържа фискална дисциплина и изпревари по растеж по-богатите икономики.

„По същество загубихме 25% от БВП и бяхме на косъм от това да се наложи да се справяме с пълен обществен колапс, ако бяхме принудени да напуснем еврозоната“, казва гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, който пое поста от Ципрас, след като неговата центристка партия „Нова демокрация“ спечели изборите през 2019 г. „Но мисля, че това е и доказателство за устойчивостта на гръцкото общество и политическата система, че успяхме да се възстановим”.

Трудните реформи, които Гърция най-накрая прие вследствие на кризата, промениха съдбата ѝ. Сблъсъкът с тази финансовa катастрофа също така дълбоко преобрази еврозоната, подтиквайки я да подкрепи крехката единна валута с нови инструменти и институции.

Но все още има какво да се желае. Десетилетие след пика на кризата БВП на глава от населението в страната все още е само 70% от средния за ЕС, а проблемите с производителността остават сериозни.

Водната криза в България удря земеделските стопанства в съседна Гърция

Междувременно ЕС все още няма подходящ банков съюз и бюджет, достатъчно голям, за да смекчи икономическите сътресения. Бившият президент на Европейската централна банка Марио Драги предупреди, че блокът рискува „бавна агония“, ако не успее да събере до 800 млрд. евро годишно за допълнителни инвестиции в иновации и инфраструктура, част от които чрез общи заеми на ЕС.

„Гърция се реформира, но не се трансформира. Същото важи и за еврозоната. Сега можем да се справим с известните неизвестни, но все още сме твърде затворени в нашите малки национални кутии“, предупреждава Томас Вайзер, бивш висш европейски служител.

Откъсната от пазарите през 2010 г. вследствие на световната финансова криза, Гърция бързо се превърна в най-слабото звено на еврозоната. Страната имаше структурни слабости и значително подценяваше нивото на публичния си дефицит, който през 2009 г. беше повече от пет пъти над тавана на ЕС от 3%.

„Истинският произход на кризата през 2009 и 2010 г. беше манипулирането на цифрите“, казва Марко Бути, бивш висш служител в дирекцията по икономика на Европейската комисия. „Това доведе до парадигмата на моралния риск, която опорочи цялата криза. Това означаваше, че някои парламенти в ЕС поискаха да се отреже килограм плът от Гърция“.

В крайна сметка Гърция не успя да оздрави финансите си и се нуждаеше от три международни спасителни програми в рамките на осем години, за да се задържи на повърхността. Страната трябваше да приложи поредица от строги мерки за икономии, докато се сблъскваше с политическа нестабилност и социални вълнения.

Пътят към възстановяването започна със сериозни грешки. Първата спасителна програма за Гърция, стартирана набързо през 2010 г., беше оформена повече от спешността, отколкото от прецизност. Моделирана по подобие на интервенциите на МВФ в Латинска Америка и Субсахарска Африка, тя изискваше съкращения на финансирането, но не взе под внимание ограниченията на една страна в паричен съюз без независим валутен курс или парична политика.

Сега гръцките и европейските служители, както и тези на МВФ, са обединени, че тя е била фундаментално погрешна в своето проектиране и изпълнение.

„Първата спасителна програма наложи много строга консолидация с нереалистични фискални цели и възложи цялата тежест на корекциите на Гърция“, казва Джордж Чулиаракис, бивш заместник-министър на финансите и главен преговарящ на правителството под ръководството на Ципрас.

В резултат на това икономиката на страната се срина, като се сви с 26% между 2008 и 2013 г. Безработицата скочи до 28%.

„Когато ни удари, беше много брутално“, казва Костас Калайцакис, партньор в ISV, архитектурна и строителна компания от Атина. „Нямахме никаква работа. Идвахме в офиса и нямаше какво да правим. Беше трагично. Светът просто спря“.

Бабис Йоану, управляващ партньор в ISV, трябва да уволни 30 от 80-те служители на компанията и да се обърне към собствената си банкова сметка, за да я поддържа.

„Не знаехме как ще се развият нещата“, казва той пред Financial Times. „Не можех да спя нощем. Беше мрачен период“.

Икономическият растеж се възстанови, когато лидерът на Сириза Ципрас дойде на власт през 2015 г., обещавайки да развали споразумението на Гърция с кредиторите X. Неговата непокорност намери отзвук сред изморените гърци, които години наред бяха наблюдавали как реалните им доходи намаляват. С изтичането на втория спасителен пакет Атина започна седеммесечen спор с кредиторите си.

Варуфакис и други радикали от партията на Ципрас вярваха, че опасността, която излизането на Гърция представлява за останалата част от еврозоната, им дава предимство да извлекат ново кредитиране при по-добри условия. Но Варуфакис бързо загуби доверието на колегите си от еврозоната.

„Той никога не беше в режим на преговори“, казва бившият еврокомисар Московиси. „Никога не беше в режим на компромис. Винаги даваше уроци с някакъв нарцистичен подход. Беше катастрофален министър на финансите“.

През юни 2015 г. Ципрас свика референдум за условията на спасителния заем за Гърция. Той знаеше, че се нуждае от мандат от народа, казва един от съюзниците му, за да се споразумее с кредиторите по предложение, което е много далеч от това, което е обещал.

Италия, Гърция и Испания се очертават като победители в хаотичния пазар на облигации

„Би било много трудно да се постигне компромис с добра доза строги икономии без референдум“, казва Евклид Цакалотос, който поема поста на Варуфакис като министър на финансите през 2015 г.

Цакалотос добавя, че сделката, третият спасителен пакет, която той и Ципрас в крайна сметка договарят с кредиторите, е била „несъмнено по-добра“, защото фискалните цели се оказват значително по-либерални.

Много други гръцки и европейски официални лица силно оспорват това мнение, като казват, че администрацията на Ципрас е получила само незначителни отстъпки, но на огромна цена, защото рискованата им политика е унищожила зараждащото се доверие във възстановяването на страната.

Управителят на централната банка Янис Стурнарас дори е изчислил цената на това, което той нарича „т.нар. преговори на Варуфакис“ – 85 млрд. евро в сегашна стойност, въз основа на влошаването на прогнозираната дългова позиция на Гърция от МВФ между края на 2014 г. и средата на 2015 г.

Тъй като Гърция се противопостави на кредиторите си и се изправи пред опасно ниски наличности, банките ѝ затвориха и се наложи спешно да бъдат рекапитализирани. Бяха въведени капиталови контроли и икономиката отново изпадна в рецесия. В същото време вълна от млади, образовани и висококвалифицирани гърци напусна страната в търсене на по-добро бъдеще в чужбина.

Въпреки това през следващите четири години правителството на Ципрас изпълни условията на третия спасителен заем за Гърция. То трябваше да „надмине очакванията“, за да убеди инвеститорите, че мрачните прогнози на МВФ са погрешни, казва Чулиаракис. Икономиката се стабилизира. Разходите по заемите започнаха да спадат и Гърция се върна на пазара през 2017 г.

След като център-дясното се върна на власт през 2019 г., скромният растеж се ускори, което доведе страната до впечатляващ фискален обрат. Сега тя има първичен излишък от 4,8%, а публичният дълг намалява бързо – не само благодарение на инфлацията, но и на предсрочните погасявания.

„Говорим за икономика, различна от тази, която наследихме през 2019 г., по отношение на фискалното ѝ състояние и основната ѝ конкурентоспособност. Но oстава още много да се направи“, казва Мицотакис.