Само четири държави от НАТО са похарчили по-голяма част от своя БВП за сигурност от Гърция през миналата година.

Според оценки на Алианса, освен САЩ в тази класация влизат Полша, Латвия и Естония, които увеличиха разходите си за отбрана в отговор на руската агресия срещу Украйна.

Междувременно Гърция неизменно е голям доставчик на средства за отбрана, като през 2024 г. изразходва около 3,1% от своя БВП за отбрана, отбелязва в анализ CNBC.

В основата на мотивите за разходите за отбрана са напрегнатите и нестабилни отношения с другия съюзник в НАТО – Турция.

Докато някои държави членки заявяват, че са доволни да постигнат този праг, а други не са много далеч от него, трети дори не достигат прага от 2%, договорен преди повече от десетилетие

Страните от НАТО са готови да обещаят повече разходи за отбрана. Но дали ще го направят?

Междусъседско напрежение

Гърция и Турция имат „много исторически багаж“, коментира пред CNBC Якоб Къркгард, старши научен сътрудник в Bruegel.

Напрежението между тях датира отпреди няколкостотин години и включва войни, изселване на над 1 милион души, сблъсъци за контрола над Кипър и силен географски елемент, дължащ се на островите на Гърция, допълва той.

„Имате много голям брой гръцки острови съвсем близо до турския бряг, които по принцип турците биха могли да завладеят сравнително лесно. Гърция традиционно поддържа нетривиално военно присъствие на почти всички острови, а това е доста скъпо, защото означава, че трябва да имаш достатъчно гарнизони.“, обяснява той.

Притесненията относно „турската заплаха“ са актуални и днес, заяви пред CNBC Джордж Цогопулос, старши сътрудник в ELIAMEP. „Гърция харчи много за отбрана, за да защити своя суверенитет и суверенни права“, казва той.

Profit.bg

Напрежение на Балканите: Ердоган заплаши Гърция с военни действия

Нестабилността в региона, включително Близкия изток, и особено „мускулестата политика“ на Турция в Средиземноморието, направиха изключително важно Гърция да продължи да прави големи разходи за отбрана, допълва Цогопулос. Според него: „Гърция няма друга алтернатива, освен да е подготвена за всички сценарии.“

Военна суперсила?

Според експерти военната сила на Гърция се е свила въпреки големия бюджет за отбрана.

Например, тя все повече се фокусира върху инвестициите в сложни оръжейни системи, особено след войната в Украйна, коментира пред CNBC Уолфанг Пиколи, съпредседател на отдела за консултации по политически риск в Teneo. Но той отбеляза, че „голяма част от тези разходи са насочени към чужбина“.

„Страната все още не разполага със силна вътрешна отбранителна индустрия и ключов приоритет занапред е изграждането и поддържането на местна индустриална база, която може да намали зависимостта от чуждестранни доставчици на оръжие.“

Военният капацитет е засегнат и от практически проблеми, добавя Къркгард. Значителна част от многобройните танкове на гръцката армия са сравнително стари, а личният състав не е обучен да използва тези превозни средства в големи формации. Оборудването често е разпръснато по островите на страната.

„Ето защо би било грешка в случая с Гърция да се приравняват разходите с равни военни способности“, смята Къркгард.

Премиерът на Гърция посочи, че Европа създава отбранителна политика, която ще ѝ позволи да развие собствена възпираща сила и да намали зависимостта си от Съединените щати

Мицотакис: „Европа трябва да се събуди от геополитическата и икономическата летаргия“

Влияние в НАТО

По време на срещата на върха на НАТО тази седмица, нивата на разходите за отбрана на Гърция трябва да засилят гласа ѝ сред 32-те членове на Алианса.

Според Пиколи тези разходи вече са подобрили отношенията на Гърция с големи сили като САЩ и Франция, отчасти защото те доставят военно оборудване на Атина.

„Разходите за отбрана в Гърция функционират и като инструмент за геополитическо влияние, като засилват нейния авторитет и гаранции за сигурност в сложната регионална среда“, допълва Пиколи.

„Доналд Тръмп беше прав, когато през 2017 г. каза, че не изпълняваме справедливия си дял, защото ние не го правим. Сега разбираме, че няма безплатен обяд“, смята премиерът на Гърция

Мицотакис: 5% разходи за НАТО е „много, много трудна“ за изпълнение цел

На срещата на върха водеща тема ще бъдат разходите за отбрана, като Reuters съобщава, че членовете са постигнали принципно съгласие да повишат целта си за тези разходи до 5% от своя БВП. Това включва 3,5% за традиционните въпроси на отбраната и 1,5% за свързани елементи като инфраструктура и киберсигурност.

Скокът до 5% ще бъде много по-малък за Гърция в сравнение с други държави, но дори тя може да не успее да се справи, смята Къркгард.

„Затова ли Гърция е една от страните, които ще са особено отзивчиви към новите цели на НАТО? Отговорът е „не“, тъй като по-широката промяна в нивата на разходите се дължи на руската агресия, която не е основното военно предизвикателство за Гърция.“, допълва коментаторът.