В един необичайно мек януарски ден Димитрис Мариноглу орe нивата си в Северна Гърция, страхувайки се от най-лошото: че през лятото ще пресъхнат водните запаси от съседна България, които от десетилетия поддържат реколтата на семейството му жива, разказва Reuters.

От 1964 г. насам водата от българските планини се влива свободно по река Арда в 20 000 хектара от равнината Еврос в Гърция по силата на споразумение за репарации от Втората световна война между двете страни.

Споразумението обаче изтече през юли миналата година и не е ясно дали ще бъде подновено, тъй като страната ни преоценява собствените си нужди от вода.

Ситуацията подчертава колко жизненоважни - и несигурни - са станали водните ресурси в Южна Европа, където климатичните промени направиха лятото по-горещо, а дъждовете - по-редки. Миналата година Гърция отбеляза най-топлите зима и лято в историята си.

„Нищо не може да се направи без вода“, казва 32-годишният Мариноглу. „Купихме оборудване, купихме ниви, всичко това струва много пари“.

Агро дилема: Може ли ЕС да ограничи руските торове, без да засегне земеделието си?

Разтревожените гръцки фермери блокираха тази седмица северния град Кастанис, обвинявайки правителството, че не действа достатъчно бързо, за да осигури сделка преди лятото. Служители на гръцкото министерство на енергетиката и околната среда твърдят, че политическата нестабилност в България и последователните временни правителства са забавили преговорите.

На въпрос за сделката българското министерство на земеделието отговоря пред информационната агенция така: „От съществено значение е България да задоволи преди всичко собствените си национални нужди от вода и след това нуждите на съседните държави“.

По силата на предишната сделка България освобождаваше 186 млн. куб. м вода годишно от хидроенергийните язовири в Еврос - беден регион, в който няма функциониращи язовири или водохранилища. Доставките се извършваха от май до септември, когато посевите имаха най-голяма нужда от тях.

Въпреки че срокът на споразумението изтече през юли, Гърция и националната електрическа компания на България подписаха в последния момент споразумение за доставки до септември, чиито условия не бяха оповестени.

Гърция се надява да започне нов кръг от преговори през следващия месец, след като у нас вече има редовно правителство, но не е ясно дали до 1 май ще може да бъде постигнато споразумение.

„Никой не може да каже колко близо или далеч сме от споразумение“, казва Петрос Варелидис, главен секретар на гръцкото министерство на енергетиката и околната среда, отговарящ за водните ресурси.

При блокадата на Кастани фермерите подредиха над 100 трактора в знак на протест. Несигурността по отношение на споразумението за водите допълва дългия списък с недоволства, включително борбата с високите енергийни и производствени разходи.

Призрачни градове в Гърция обрисуват картина на екзистенциален демографски срив

„Ако няма дългосрочно споразумение, за нас това означава смърт“, казва 59-годишният фермер Никос Попцоглу, чиито земи се снабдяват с вода от България. Още преди да изтече споразумението през миналата година продукцията на полетата му е намаляла с 30-40% заради сушата.

Димитрис Дракудис, ръководител на местната асоциация на фермерите, казва, че водата от България е единственият източник, с който разполагат. Според местни и правителствени служители водохранилището в района тече и не може да задържа вода.

„Проблемът е, че в продължение на 60 години не е правено нищо, няма инфраструктурни проекти и поддръжка“, обяснява Дракудис.

Водната криза в България

През 2024 година България се сблъска с тежка водна криза, която засегна близо 500 населени места в 105 общини. Някои от най-засегнатите области бяха Ловеч, Плевен и Шумен.

Испания е изправена пред водна криза, язовирите пресъхват

През октомври Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обяви, че наличният полезен обем в значимите язовири в страната е намалял с 88 млн. куб. м само за месец. Към края на октомври този обем възлизаше на малко над 2.3 млрд. куб. м. - 49.8% от общия капацитет на язовирите.

Ситуацията в язовирите, които се използват за питейно водоснабдяване, като „Тича“, „Камчия“, „Ястребино“, „Ясна поляна“, „Асеновец“, „Среченска бара“, „Йовковци“, „Калин“ и „Карагьол“, остана критична до края на годината. Това се дължи на липсата на пролетно пълноводие и изключително сухата година като цяло.

Загубите на вода, които достигат 61% според данни на КЕВР за 2022 г., също оказват негативно влияние.