Гърция има едни от най-ниските нива на раждаемост в Европа: Той е наполовина по-нисък от този, регистриран през 1950 г., и е значително под 2,1, необходими за възстановяване на населението.

Миналата година в страната са регистрирани малко над 71 400 раждания, което е най-ниският брой от началото на статистиката преди почти един век и е с около 6% по-малко от 2022 г. В момента в Гърция на всеки два смъртни случая се пада по около едно раждане, а делът на населението на възраст над 65 години е почти два пъти по-голям от този в диапазона 0-14.

Министър-председателят Кириакос Мицотакис предупреди за „екзистенциална“ заплаха за гръцкото общество, тъй като страната е по-предразположена към по-широките демографски промени, които засягат развитите страни, от повечето европейски държави

„Истината е, че днес нашият народ е сред най-възрастните в Европа“, заявява Мицотакис миналата година, говорейки по време на конференция, посветена на демографията.

Този проблем е по-силно изразен в някои части на Гърция.

„Този спад на населението не се проявява еднакво в цялата страна“, продължава Мицотакис. „Той има пикови стойности в определени области и това означава, че националните стратегии не са достатъчни и са необходими и местни мерки, като цялостният демографски срив буквално се превръща в екзистенциален залог за нашето бъдеще.“

Този упадък е най-видим през появата на десетки градове и села-призраци - населени места без или с почти нула жители, изоставени заради напускането или измирането на местното население. Трудно е да се определи точният брой на тези места, като се има предвид, че често те са отдалечени от основните градски центрове. По последни оценки броят на напълно изоставените градове и села е близо 200. Много от тях са почти забравени, а единствените признаци на предишен живот са порутени сгради.

Младите американци, които не искат деца, насочват надолу икономиката на САЩ

Останки от гръцката финансова криза

Неотдавнашният демографски спад в Гърция може да се проследи до голяма степен до кризата с държавния дълг на страната от 2009 г. Последвалите спасителни програми доведоха до години на строги икономии и финансово бедствие за страната, като през следващото десетилетие икономиката се сви с 1/4.

Младите хора бяха сред най-тежко засегнатите от кризата. През първото тримесечие на 2013 г. младежката безработица достигна 59,5% - повече от два пъти по-висока от националната (около 27%). В резултат на това мнозина не са успели да създадат нов живот извън родните си домове. От тези, които са успели, голяма част са емигрирали в чужбина, като по приблизителни оценки за периода са страната са напуснали повече от 400 000 души - или 9% от работната сила. Голяма част от останалите се преместват в големите градове на Гърция в търсене на по-добра работа и образование.

Днес повече от половината (53,5%) от гръцкото население живее в столицата Атина и околния регион Атика, както и във втория по големина град в страната - Солун. В същото време всички останали региони, включително ценните гръцки острови, отбелязват спад на населението през последните няколко години.

Много демографи твърдят, че намаляването на населението на страната води началото си още от 80-те години на миналия век - друг период на икономически срив. Спадът на раждаемостта тогава води до намаляване на броя на жените в детеродна възраст, като делът на тези между 20 и 40 години спада със 150 000 за пет години.

ООН: Световното население ще достигне своя пик през този век

Инициативи в подкрепа на демографския растеж

Понастоящем правителството прогнозира, че населението може да намалее от около 10,4 милиона днес до 7,5 милиона до 2050 г. - спад с повече от 1/4. За да подпомогне решаването на този проблем, Мицотакис миналата година създаде ново Министерство на социалното сближаване и семейните въпроси, което да обедини и засили подкрепата за децата и уязвимите групи.

През октомври министерството обяви, че ще похарчи 20 млрд. евро до 2035 г. за стимули срещу продължаващото намаляване на населението, като например детски надбавки, увеличен родителски отпуск и данъчни облекчения. София Захараки, която оглавява ведомството, посочва пред CNBC, че мерките имат за цел да събудят обществото.

„Имаме нужда от шок. Нуждаем се от нещо, което да създаде чувство за сигурност и оптимизъм, особено у по-младото население“, категорична е тя.„Изправени сме не само пред икономическо въздействие, но и пред проблем с начина на мислене, който е насаден в съзнанието на много млади хора, вероятно заради повтарящата се криза и чувството на разочарование“.

Съветът за икономически анализи: България е изправена пред сериозни демографски предизвикателства

Демографските промени оказват влияние върху икономическия растеж

Демографският спад в Гърция е в противоречие с подобрените икономически перспективи на страната. Очаква се гръцката икономика да нарасне с 2,2% през 2024 г. и с 2,3% през 2025 г., като изпревари големите европейски икономики. Първоначалната прогноза за брутния вътрешен продукт (БВП) на страната от 2,9% през 2025 г. беше преразгледана надолу само заради по-широкото забавяне на растежа в ЕС.

Въпреки това икономистите предупреждават, че демографският спад може в крайна сметка да подкопае този растеж в дългосрочен план.

Демографското развитие е абсолютно ключово за икономическия растеж като цяло. Става въпрос за това колко ръце имате на разположение за работа и колко продуктивни могат да бъдат те, категорични са експертите, подчертавайки „силната корелация“ между нарастването на населението в трудоспособна възраст и БВП на глава от населението.

Гърция не е единствена с това явление. Демографският спад е проблем, пред който са изправени много развити страни. Сред най-известните примери за държави в демографски упадък са Япония и Южна Корея, чиито коефициенти на плодовитост през 2023 г. са съответно 1,2 и 0,72. Голяма част от западните страни, а също и Китай, имат бързо застаряващо население и нужда от по-голяма държавна подкрепа.

„В момента се намираме в разгара на безпрецедентен демографски преход, при който ръстът на световното население непрекъснато се забавя, без да има очевидни признаци, че тенденцията ще се промени“, посочв Джим Рийд, глобален ръководител на отдела за макроизследвания на Deutsche Bank.