Кацнал на скалист полуостров, старият град на Созопол прилича на птиче гнездо от камъни и дървен материал.

Солидните семейни къщи, реставрираните градски стени и неподвластните на времето скали придават усещане за сила и древност.

Така започва материалът на BBC за Созопол, част от поредицата „Чудесата на България“.

Созопол обгръща с гостоприемни обятия естественото си пристанище, предлагайки на моряците сигурен пристан по този развълнуван участък от Черноморското крайбрежие.

Сега той е един от най-популярните български курорти със средновековни църкви и широки пясъчни плажове, продължава BBC.

Именно пристанището е първото, довело тук пътуващите древни гърци преди повече от 2500 години. Съвременното име на града произлиза от гръцкото „Град на спасението“, но през първото хилядолетие пр.н.е. се наричал Аполония Понтика на името на великия бог на слънцето Аполон.

Аполония Понтика се превръща в оживен пристанищен град със внушителен храм на Аполон и негова 13-метрова бронзово статуя. По отношение на древногръцките статуи той отстъпва по размери само на Родоския колос, едно от седемте чудеса на древния свят.

Известна в цялото Източно Средиземноморие, гигантската статуя на Аполония Понтика присъствала върху монетите на града и в крайна сметка била открадната от римляните, разказва британската медия.

Макар че сега това по нищо не си личи, както за древните, така и за съвременните мореплаватели този район може да бъде коварен, предупреждава Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в Созопол.

„Това е рискован маршрут за плаване заради южните ветрове в Черно море“, допълва той.

Прахов обяснява, че още в древността входът към пристанището е минавал през тесен отвор в северния край, който сега е затворен с вълнолом. Не било лесно да се премине, но веднъж влезли вътре, корабите вече били в безопасност. „Това е причината символът на Аполония Понтика да е котвата“, добавя Прахов с усмивка.

Безопасността на пристанището изиграва основна роля за превръщането на този участък на морето, известно като Pontos Axeinos, или „негостоприемно“, в Pontos Euxeinos - „гостоприемно“.

Но гърците не пристигат в една пуста земя. В тази част на света живеели траките – мощна и уверена цивилизация, продължава BBC.

Търговията между местните и гърците била в основата на растежа и просперитета на града: в замяна на зърно, сол, дървен материал и медна руда от местните мини, гърците носели продукти от Средиземноморието, по-специално зехтин и вино. По време на разкопки местните археолози дори открили стъклено шишенце за парфюм от римския период с все още непокътната в него маслена течност.

Не е нужно да търсите надалеч, за да откриете, че средиземноморското влияние е все още живо сред калдъръмените улички и таверните на брега на морето в Созопол, допълва BBC.

Местните жители и гостите се състезават за най-добрите маси на пристанището, отрупани с комбинация от балканска и гръцка кухня: риба на скара, миди, саганаки и разбира се, гръцка салата.

Средиземноморският характер на Созопол не е вкаменен остатък от отдавна изгубения древен свят, който Прахов и екипът му толкова усилено разкриват.

Забележително е, че наред с други черноморски рибарски селища, които водят началото си от гръцки колонии, Созопол остава гръцко говорящ до началото на 20-ти век, докато при обмена на населението на Балканите повечето от етническите гърци в града напускат домовете си и се преместват в Гърция.

Pexels

Някои обаче остават, потвърждава Аспасия Порожанова. Тя се старае да подчертае, че всички созополчани са горди българи, но малък брой семейства се придържат към гръцкото си наследство.

„Трудно е да се отговори на въпроса: „Кои сме ние?“ или „Откога сме тук?“. Но всички се гордеем с произхода си. Това е, което ни обединява, че сме от древна Аполония“, допълва тя.

С приятелите ѝ споделят няколко думи на созополски гръцки – уникален диалект, който повечето гърци трудно биха разбрали.

„Чудесата на България“ може да гледате по BBC News на 7, 8, 14 и 15 септември 2024 г.