Ветровитият Миконос, чиято слава е на световна парти дестинация, крие неочаквано съкровище.

Там се намира най-старата пекарна на дърва в Гърция, която някога е отговаряла за изхранването на войските на Наполеон.

Едно мигване и ще я пропуснете.

Така местните жители описват местоположението на средновековната пекарна Gioras Wood, разказва BBC.

След като от 60-те години на миналия век островът започва да се формира като туристическа дестинация, към него тръгват потоци от инвестиции, но въпреки внезапния приток на долари, местното население трайно намалява, а разходите за живот стават все по-високи.

Традиционните рибарски селища постепенно остават на заден план, а наред с таверните се появяват и луксозни хотели, предназначени за богатите чужденци.

Гърция не е само Тасос и Миконос. Непознатите острови, които ще ви очароватНеизменен фаворит на туристите, Гърция винаги има запазено място сред най-добрите дестинации за почивка в Европа

Днес е много трудно да откриете нещо от автентичния Миконос, въпреки над 3000-годишната история на острова.

Един от малкото запазени образци от миналото е именно пекарната Gioras, която се управлява от съпрузите Джордж Вамвакурис и Клои Папайоану.

Това е най-старата пекарна на дърва в Гърция и е собственост на Вамвакурис, откакто венецианците напускат острова през 1718 г. и я предават на прапрадядото на фамилията.


Facebook/ Gioras Wood Bakery

Пещите обаче са запалени за първи път още през 1420 г.

Според Мария Лои, кулинар и документалист, това е "Партенонът на всички гръцки пещи на дърва".

"Регионите на Гърция имат различни кулинарни традиции, които могат да се видят в техните местни хлябове", обяснява тя.

"Те са повлияни от местната култура и наличието на различни съставки във всеки регион. Хлябът в Миконос е типичен за Цикладите и се нарича paximadia: твърди сухари от ечемик или пшеница, два пъти изпечени и подправени с местни билки, зехтин и анасон."

Фреска на храна, наподобяваща пица, е открита в древния римски град ПомпейФреската е открита в антрето на къща, към която е имало и пекарна

Подобно на останалата част от Миконос, стените на пекарната са избледнели от времето.

Входът води до стръмни каменни стълби, а от там се влиза в уютно пространство, изпълнено с деликатен аромат на сладък бадем и канела, карамелизирана захар и прясно смлени зърна кафе.

Преди около 600 години, пекарната е представлявала просто голяма пещ, вградена в склона на хълма, за да се запази прохладата в помещението, докато огънят е горял през целия ден.

"Хлябът, който са пекли, е бил известен като "морски хляб" и се е продавал на малки кораби", обяснява Лои, която посещава пекарната за снимките на втория сезон на документалната си поредица "Животът на Лои".

Морският хляб е бил умишлено дълготраен, за да издържи месеци в морето. Можел да се съхранява до една година, което го правело идеален за дълги пътувания.

"Моряците взимали този хляб на борд, потапяли го в океана, за да го рехидратират и го хапвали със зехтин и пресни морски дарове", обяснява Лои.

„Чудовище и свръхчовек“: Наполеон остава противоречива „звезда“ и до днесНовият филм на Ридли Скот е последната от дълга поредица истории, вдъхновени от императора на Франци

Според управителката на пекарната Папайоану, това е същият хляб, който Gioras доставяла на войските на Наполеон по време на походите му в началото на XIX век.

"Тези скромни миконски сухари са имали решаваща роля, тъй като са снабдявали френските армади", допълва тя.

Поглеждайки нагоре в пекарната, все още можете да видите оригиналния опушен таван, поставен преди векове - големи дървени греди, поддържащи по-малки, усукани, запазени от топлината и сухотата на въздуха.

Това е пространство, което е застинало във времето, ако не обръщате внимание на новите лъскави фурни, закътани в задния ъгъл. През лятото лек бриз преминава през кафенето на пекарната, създавайки течение и макар че през отворените прозорци прониква много светлина, сенките я пазят от суровото средиземноморско слънце.

През по-голямата част от 300-те години, откакто управлява Gioras, семейство Вамвакурис се занимавала с производството на хляб, който се приготял на всеки 15 дни и се разпределя между различните местни села. Имало и общностен аспект, тъй като жените от целия остров идвали там, за да се събират и да общуват, докато пекат всякакви храни в пещта на дърва. За приготвянето на хляба те използвали за основа майката на Gioras (предфермент или закваска).

"За гърците храната е социално преживяване и пекарните все още се смятат за сърцето на общността именно поради тази причина", усмихва се Лои.

Папайоану се съгласява. "Възрастните хора, нашите пенсионери, идваха и чакаха търпеливо сутрин, докато хлябът излезе от пещите. Преди няколко години, започнахме да правим и кафе, заработихме като заведение, така че станахме още по-популярни".

Пасторално пътешествие с cucina bianca – забравената кухня от АлпитеФренски готвач съживява рецепти от тучните склонове между кулинарните кралици на Европа

Днес обаче, със застаряващото население и въртележката от туристи, нещата се променят. Чужденците не купуват хляб, а сладкиши като пастички и бисквити. През лятото, когато фурните са включени, е твърде горещо, за да седнат и да се наслаждават на закуската си.

Много местни жители на Миконос, които са израснали преди или в началото на туристическия наплив, живеят другаде. Връщат се само за да работят през активния сезон, след което отново заминават за по-големи градове като Атина, отнасяйки спомените и традициите си.

И така, преди пет години, когато бащата на Вамвакурис починал, производството на хляб спира. Не могат да намерят кой да им помогне, а и търсенето не е толкова голямо.

Сега съпрузите от пекарната се стремят да запазят миконската традиция по друг начин: всички съставки се доставят от побратимените им острови, на не повече от 500 км.

До 60-те години на миналия век на острова не е имало електричество и течаща вода. Вносът е бил рядък и скъп, а за местното население - често невъзможен.

На остров Хидра колите са забранени, чуват се копита вместо клаксониРешението да се използва традиционен транспорт с конски впряг е почит към богатото наследство на острова и ангажимент за устойчив живот

"За мен е много важно да подкрепям местното производство, всичко, което идва от острова, за да не сме принудени да получаваме неща отвън. Стигаме само до нашите побратимени острови в Цикладите", казва Папайоану, който е посветен на това да запази древните рецепти и традиции на семейството си.

"Наследихме книга с рецепти за сладкиши, приготвяне на сирене и дори мед", разказва той. Днес книгата вече е дигитална, а всички рецепти са изложени в Pinterest.

Засега печенето на хляб може да продължи у дома във вилата на Папайоану, но едва ли отново ще влезе в менюто на Gioras.