Младите американци, които не искат деца, насочват надолу икономиката на САЩ
Според експерти полученият спад в БВП от застаряващото население може да достигне до 4%
Решението дали да имаш деца или не е дълбоко личен избор за всеки човек, но все по-нарастващата съпротива срещу създаването на потомство започва да се превръща в предизвикателство за цялото общество.
От 60-те години на миналия век раждаемостта в САЩ е намаляла повече от два пъти. По данни на Федералния резерв на Сейнт Луис преди 60 години на 1000 души са се раждали приблизително 24 бебета, а през 2022 г. техният брой е 11.
Този спад - в съчетание с факта, че населението живее по-дълго, е сериозна грижа за икономистите, които се питат как ще функционират икономиките с по-малко хора, които да са работоспособни, пише Fortune.
„Устойчивата ниска раждаемост, съчетана с по-голяма продължителност на живота, води до застаряване на населението. Това поражда напрежение на пазара на труда, нужда от здравни грижи за по-възрастното население, закриване на училища, преосмисляне на жилищното настаняване и инфраструктурата, както и преосмисляне на пенсионните системи и възрастта за пенсиониране.“, обяснява Мелинда Милс, професор по демография и здравеопазване в Департамента по здравеопазване на населението Nuffield към Оксфордския университет.
Полученият спад в БВП от това застаряващо население може да достигне до 4%, заяви пред Business Insider Джеймс Померой, глобален икономист на HSBC.
По-рано експертите смятаха, че след пандемията икономиките ще се радват на бейбибум, стимулиран от краткотрайно увеличение на ражданията през 2021 г.
Но данните от 2022 г. и 2023 г. ясно показаха, че ражданията се връщат към тенденцията отпреди пандемията, като двойките все по-често избират модела на съвместен живот без деца (DINK).
Това доказва и коефициентът на раждаемостта в САЩ, който спада до исторически минимум от около 55 раждания на всеки 1000 жени между 15 и 44 години.
„При сценарий с ниска раждаемост броят на хората в традиционната трудоспособна възраст може да започне да намалява в рамките на 20 години“, пише Померой.
Милс предупреждава, че напрежението между по-малкото раждания и застаряването на населението вече се усеща и допълва, че много страни се борят да запълнят позициите за работа в здравеопазването, за които преди са разчитали на работници мигранти.
„Това се е случило във Великобритания например, където през 2022 г. около 33% от мигрантите е трябвало да работят в системата на здравеопазването“, казва пред Fortune Милс.
„Това предизвика и политическо напрежение, като държавите все по-често са изправени пред избор, свързан с поддържането на работната сила и пенсионните системи, като мислят и за преквалификация или подтикване на неактивното население към пазара на труда. Самото намаляване на хората става проблем.“
Младите хора имат много причини да не искат деца в момента: скъпи грижи, недостъпен пазар на жилища, високи цени на хранителните продукти и на стоките от първа необходимост, прекъсване на кариерата и опасения за бъдещето на планетата.
Проучване на Pew Research от юли тази година анкетира над 3000 души, които или не са имали деца, или не планират да имат.
При хората на възраст между 18 и 49 години, които са в поколенията Gen Z и милениали, и не планират деца, основната причина е, че просто не искат или желаят да се съсредоточат върху други неща. 38% не искат да имат деца, защото са загрижени за състоянието на света, а 36% не могат да си позволят да отглеждат дете. Други 26 % не искат поради опасения за околната среда, а 24%, защото не са намерили подходящия партньор.
Един от факторите, които оказват влияние върху раждаемостта, е и нарастващата власт и влияние на жените в икономиката, допълва Fortune.
„Основните причини са многобройни, включително промени, като например жени, които получават висше образование и остават на пазара на труда, съвместяване на работата и семейството, но също така и жилищни проблеми, равенство между половете и несигурност за бъдещето.
В много страни възрастта за първо дете също е над 30 години за жените и дори по-висока за мъжете - 32 години и повече. Това води до нарастващи биологични граници на раждаемостта.“, обяснява Милс.
Друго съображение за много двойки в модел DINK е свободата, на която могат да се радват в кариерата си, ако нямат натиска на децата, за които трябва да се грижат и да осигуряват.
Хедър Маклийн и съпругът ѝ Скот Кириш например споделят, че изборът да нямат деца им е позволил да имат подход на „роза и градинар“ към кариерата си - идеята, че докато единият може да се развива и да поема рискове, другият остава стабилната опора.
„Никога не съм мислила, че ще напусна работа, за да се опитам да напиша книга. Това никога не е било нещо, което съм виждала като възможност. Но след това отделих време да помисля какво искам да правя и ми бяха нужни месеци на уверения, че мога да си взема отпуск и да си го позволя, за да реша да го направя.“, допълва Маклийн.