Пътуваща медицинска сестра е професия, която среща все по-голяма популярност зад Океана, в сравнение с постоянните позиции на персонала, специализиран в полагане на здравни грижи.

Този вид кадри имат по-гъвкави договори, повече възможности за пътуване и по-високи заплати, пише CNBC.

Пътуващите медицински сестри работят на краткосрочни договори, обикновено за по няколко месеца, навсякъде, където има недостиг на персонал, включително в болници и заведения за дългосрочни грижи, както и на места като арести и затвори.

Търсенето им започва да расте още преди пандемията, но в периода 2020-2022 г. се увеличява рязко, което води до ръст на брутните заплати до 6000 долара на седмица, според данни на агенцията за подбор на персонал в здравеопазването AceStack.

Въпреки че оттогава търсенето е намаляло, пътуващите медицински сестри все още печелят с 30% до 50% повече от подобни позиции на постоянен договор, особено там, където търсенето е най-голямо.

Тази професия „дава много свобода в живота ми“, казва Кевин Лавю, 24 г., медицинска сестра в Pelican Bay, затвор с максимална сигурност в Crescent City, Калифорния.

„За мен това е предимството да избирам колко време да работя някъде, да договарям заплатата си и да чувствам, че ми плащат толкова, колкото си заслужава“, казва той.

Ето как три пътуващи медицински сестри разглеждат както предимствата, така и предизвикателствата на този вид работен график.

Приключението като мотивация

Свободата да пътуваш из САЩ често се посочва като един от най-големите плюсове на това да си медицинска сестра на път. Това привлича и Кирстен Нюкомб. През март 2020 г., тогава 33-годишна, тя се мести на хавайския остров Мауи, след като напуска дългогодишната си работа като щатна медицинска сестра във Вирджиния.

„Мотивираше ме най-вече приключението“, разказва тя през 2022 г. пред сайта за лични финанси Grow. „Просто знаех, че ако ще започвам да пътувам като медицинска сестра, искам да отида на някое топ място като Хаваите“.

Нюкомб, която винаги е „обичала да планира почивките си“, дълго време обмисля възможността да пътува като медицинска сестра, преди най-накрая да замине за Мауи през 2020 г., преди началото на пандемията.

По същия начин за Лавю пътуващите медицински сестри са начин да „преживее нещо извън нормата“. Макар че работата със затворници, подложени на насилие, далеч не е ваканция, казва, че опитът му дава перспектива за собственото му усещане за свобода.

„Плажът е на три минути от къщата ми, но за някои от тези затворници той може да е на 1000 мили, защото те никога няма да излязат“.

По-кратките договори осигуряват по-голяма гъвкавост

Договорите на медицинските сестри, пътуващи по работа, обикновено са с продължителност само няколко месеца, което улеснява логистично почивките. Често договорите могат да бъдат удължавани, особено на места, където медицинските сестри са много търсени.

Тази гъвкавост позволява на Аспен Тъкър да работи усилено в продължение на девет месеца, последвани от тримесечна почивка.

На 26-годишна възраст той напуска позицията си като медицинска сестра през 2020 г. и се насочва към първата си работа като пътуваща такава, привлечен от по-високото заплащане и свободата сам да определя графика си.

Благодарение на повече свободно време, може да си вземе по-дълги ваканции в далечни дестинации като Белиз, Колумбия, Сейшелските острови, Катар и Кения.

„Когато бях по-млад, си написах списък с местата, които винаги съм искал да посетя. Опитвам се да стигна до всяко място от него.“

По-високи доходи

Медицинските сестри, които пътуват, обикновено печелят повече, отколкото щатните. Освен това получават необлагаеми стипендии или помощи за покриване на разходите за живот, което увеличава доходите още повече.

Докато медицинските сестри, пътуващи по работа, биха могли да печелят повече от 6000 долара на седмица между 2020 и 2022 г., сега те получават средно 2800 долара за 48-часова работна седмица, според AceStack.

Това е с около 1 400 до 1 960 долара повече от обикновените позиции на медицински сестри на щат.

Преминавайки към работа като пътуваща медицинска сестра, Нюкомб увеличава заплащането си от около 1 000 долара на седмица до 7 000 долара през 2020 г., което ѝ позволява да спести 30 000 долара в рамките на година.

По същия начин Тъкър увеличава повече от три пъти заплатата си на медицинска сестра през 2022 г., което му позволява да спести 57 000 долара за първоначална вноска за дом в Спартанбърг, Южна Каролина, където живее, когато не работи.

Лавю удвоява доходите си от 56 600 долара през 2023 г. до 112 000 долара през 2024 г., когато започва работа като пътуваща медицинска сестра в окръжен затвор. Финансовата сигурност, която идва с работата, му дава чувство на „облекчение“, знаейки, че има „пространство за дишане“ в месечния си бюджет, казва той.

Емоционална цена

Въпреки че пътуващите медицински сестри имат финансови предимства, работата не е лишена от предизвикателства. Често договорите се сключват в среда с високо напрежение, като затвори, болници и кризисни центрове, което може да се отрази емоционално на хората в тази професия.

Нюкомб, която е работила в кризисен център в Далас по време на пандемията през 2020 г., казва, че преживяването е изтощително. „Мисля, че видях да умират повече пациенти, отколкото за цели 10 години преди това през цялата ми кариера на медицинска сестра“, казва тя.

За Лавю да стане пътуваща медицинска сестра означава да напусне рутината на лечебното заведение за дългосрочни грижи и да се отдаде на интензивната работа в затвор, където насилието е често явление.

Часовете също могат да бъдат дълги. Тъкър може да си вземе отпуск, когато има нужда от него, но когато е на трудов договор, работи по 48 до 60 часа, за да получи максимално заплащане за извънреден труд.

Животът на пътя е свързан с компромиси

В допълнение към емоционалното натоварване, пътуващите медицински сестри имат и логистични проблеми.

В случая на Нюкомб, въпреки че може да „плува с костенурки“ на тропически остров, високата цена на живота в Мауи й е попречила да спести голяма сумапари, когато е била там. Изправена е и пред предизвикателство да намери ново място за живеене, обикновено в рамките на две седмици след приемането на предложението.

Логистиката на пътуването може да бъде „много стресираща“, казва тя.

Допълнителните разходи за пътуване също са трудни за управление, казва Тъкър. Когато работи, му се налага да плаща наем, като в същото време изплаща ипотека вкъщи. Освен това му се налага да плаща на приятели, които да се грижат за домашното му куче и да наглеждат дома му.

Тъй като няма постоянна работа, Тъкър няма и здравна застраховка, когато не работи.

Очевидното предизвикателство за Лавю е заплахата от насилие в затвора. Междувременно той се учи да балансира между стреса в работата и психическото здраве. Това означава, че не трябва винаги да полага извънреден труд, само за да изкара повече пари. „Ако е нещо, което ми доставя удоволствие, тогава ще го правя.“, допълва той.