Агро дилема: Може ли ЕС да ограничи руските торове, без да засегне земеделието си?
Новите мита могат да увеличат разходите през следващия сезон, което ще окаже допълнителен натиск върху и без това изпитващия затруднения сектор
Последният ход на Европейската комисия за налагане на мита върху руските торове трябваше да бъде тройна победа: Да се пресече потокът от приходи за военната машина на Москва, да се помогне на европейските производители, които изпитват затруднения, и да се избегне повишаване на цените, което може да разгневи още повече земеделския сектор в блока. Той и без това вече е на ръба на открит бунт.
Вместо това изглежда по-скоро като тройна загуба, пише в свой анализ POLITICO.
Европейските производители на торове от месеци предупреждават, че след като износът на природен газ за Европа е ограничен, Москва го превръща в евтини торове, които изпраща в ЕС. Тази хитрост позволява на Русия да поддържа ценни парични потоци въпреки западните санкции, предназначени да унищожат военната икономика на Кремъл. Сега Комисията най-накрая предприема действия, като предлага да се наложат мита върху руските и беларуските торове.
Но внимателно разработеният план, включващ дългогодишни преходни периоди и предпазливо поетапно въвеждане, в крайна сметка може да не задоволи никого. Съществува риск той да не успее да намали значително потока от приходи на Русия, като същевременно остави европейските производители на торове на сухо. Mеждувременно земеделските стопани, които разчитат на евтините руски продукти, за да намалят разходите си, казват, че не могат да си позволят допълнителните разходи.
Copa and Cogeca, основното земеделско лоби в ЕС, предупреждава, че новите мита могат да увеличат разходите през следващия сезон, което ще окаже допълнителен натиск върху и без това изпитващия затруднения сектор. Групата твърди, че в плана на Комисията липсват гаранции, че вътрешното производство на торове ще се увеличи достатъчно бързо, за да компенсира недостига. Организацията призовава Брюксел да смекчи последиците, като премахне съществуващите мита върху вноса на торове от неруски източници, предупреждавайки, че без такива мерки земеделските производители в ЕС могат да бъдат изправени пред „катастрофален“ финансов удар.
Брюксел настоява, че митата, които първоначално ще нараснат от около 40 евро на метричен тон до 430 евро след три години, ще отслабят военната икономика на Русия, като същевременно ще защитят „стратегическата автономия“ на ЕС. Критиците обаче твърдят, че те идват твърде късно и са твърде размити, за да предизвикат истинска промяна. Дори и с въвеждането им руските торове могат да продължат да се внасят свободно в ЕС поне до 2026 г.
Силен лай, но без хапане?
Фермерите от ЕС вече излязоха на улицата заради нарастващите разходи и новите строги екологични правила. Още един скок на цените на торовете може да предизвика нови протести и трактори, които блокират пътища и парализират столиците. Това е политически кошмар, който Брюксел иска да избегне.
В същото време бавното въвеждане на новите правила разочарова европейските производители на торове, които твърдят, че на Москва се дава повече време, за да продължи да наводнява пазара. Миналата година ЕС е внесъл 6,17 млн. метрични тона руски торове на стойност 2,12 млрд. евро - най-големият обем след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., според данни на Евростат и митниците.
За европейските производители на торове проблемът не е само в руския внос - проблемът е, че Брюксел се забави толкова много да действа.
Тифани Стефани, вицепрезидент на базираната в Норвегия компания Yara, един от най-големите производители на торове в света, казва, че мерките няма да се усетят достатъчно скоро.
„Оценяваме факта, че Комисията предприема мерки за намаляване на вноса на руски торове, но за съжаление това е твърде малко и твърде късно“, казва тя пред POLITICO.
Стефани предупреждава, че като забавя сериозните действия до 2026 г. или по-късно, ЕС рискува да застраши собствената си торова промишленост, като същевременно позволява на руските продукти да продължат да се внасят.
„Призоваваме Европейския парламент и Съвета на министрите да увеличат нивото на амбиция. Всичко по-малко ще бъде значителна пропусната възможност“, добавя тя.