Политика за съхраняване на стабилността на бюджета и валутния борд, целенасочени усилия за бързо приемане на еврото и мерки за премахване на бариерите пред приспособяването на българската икономика. Това препоръчват независимите икономисти от групата Macro Watch, създадена по проект на Институт "Отворено общество" - София.

Икономистите констатират, че кризата вече е видима в икономическите данни за страната. Индустрията отбелязва двуцифрен спад, същото се случва с износа и вноса. Притокът на чужди капитали се забавя (най-вече заради по-малкото кредитно финансиране), а безработицата започна да се увеличава за пръв път от много години. Държавният бюджет има по-малко приходи от очакваното. Дефицитът по текущата сметка рязко намалява.

Въпреки това, има и позитивни развития. България избегна финансова криза и банките са стабилни. Натискът върху инфлацията намалява и нивото и се понижава стремително на годишна база. Притокът на капитали спада, но компонентът преки чуждестранни инвестиции не отбелязва спад (при сравнение на данни с еднаква степен на ревизия). За четвъртото тримесечия на 2008 страната отбелязва положителен и най-висок икономически растеж в целия ЕС, констатират икономистите от Macro Watch. В групата участват Георги Ангелов, старши икономист на Институт "Отворено общество", Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, Лъчезар Богданов, Industry Watch и Димитър Чобанов от Института по пазарна икономика.

На този фон национално представително проучване на общественото мнение, проведено от Институт "Отворено общество" - София през март и април тази година, показва видимо нарастване на песимизма на гражданите за състоянието на икономиката и заедно с това значително повишаване на доверието във финансовата система на страната. Според изследването за 5-те месеца от началото на кризата през октомври миналата година броят на хората, които очакват влошаване на икономиката, се е увеличил с над една четвърт (от 42% на 54%), като очакванията за скок на безработицата са се увеличили двойно (от 20% на 44%) за сметка на спад с една трета на очакванията за по-бързо увеличение на цените (от 32% на 20%).

Същевременно данните показват видимо нарастване на доверието към финансовата система в сравнение с нивото от октомври миналата година. Подкрепата за системата на валутен борд нараства от 45% на 55%, а броят на анкетираните изразяващи доверие в стабилността на банките се увеличава почти двойно (от 27% на 48%). Изследването показва още, че антикризисните мерки на правителството се ползват със слаба популярност и ограничена подкрепа сред населението. Одобрение за мерките изразяват 14% от анкетираните, неодобрение изразяват 16%, а 68% или не знаят за тях, или смятат, че никакви мерки не са предприети.

Кризата е риск за България - но този риск може както да бъде намален, така и да бъде увеличен в зависимост от действията на българското правителство, отбелязват икономистите от Macro Watch. Според тях ефектите от кризата върху България зависят в голяма степен от вътрешната икономическа политика. Тя трябва да пази валутния борд и бюджетната стабилност (вкл. да се избягват квазифискални рискове), както и да подобрява бизнес средата. Изключително важно е да не се пречи на приспособяването на икономиката. Възстановяването и оздравяването ще е свързано и с излизане на фирми от пазара, включително и чрез фалит. Гъвкавостта на пазарите е изключително важна в този момент, за да се прехвърлят капиталите и заетите от губещи проекти към такива с по-голям потенциал.

Целенасочени усилия за бързо приемане на еврото също биха подпомогнали по-лесното преминаване през икономическите трудности. Приемането на еврото ще донесе както ползи така и разходи за икономиката. Разходите могат да се минимизират чрез реформаторска политика, която е изцяло в ръцете на българското правителство, смятат икономистите от Macro Watch.

Източник: БГНЕС