В четвъртък вечерта лидерите на Европейския съюз се съгласиха да подпомогнат „финансовите нужди“ на Украйна за следващите две години, но не постигнаха консенсус относно замразените руски активи, съобщава BBC.

Решението да се използват 140 млрд. евро от руските активи, държани в белгийска Euroclear, беше отложено за декември, след като Белгия отново изрази опасенията си и настоя за допълнителни гаранции.

Белгийският премиер Барт де Вевер постави условия, за да даде своето одобрение, сред които искане за пълно споделяне на финансовите рискове и предоставяне на твърди гаранции от всички държави членки. Той настоя също руските държавни активи, намиращи се в други европейски юрисдикции, да бъдат включени в общия фонд.

„Кой ще даде тези гаранции – държавите членки ли?“ попита Де Вевер след края на срещата, цитиран от Euronews.„ Защото Европейската комисия не може да ги задължи да подпишат гаранция.“

Това заяви президентът на Украйна при пристигането си на срещата на върха на Европейския съюз, където лидерите от 27-те държави обсъждат нови мерки за подкрепа на Киев и за увеличаване на санкционния натиск върху Москва

Зеленски в Брюксел: Никакви териториални отстъпки

Много от правителствата в ЕС се надяваха лидерите да подкрепят плана за руските активи и да възложат на Европейската комисия изготвянето на официално правно предложение в идните седмици.

 Вместо това, след продължителни преговори, приетият финален текст не даде зелена светлина на инициативата. Документът призова Комисията да представи „варианти за финансова подкрепа въз основа на оценка на нуждите на Украйна“.

В декларацията се подчертава, че руските активи трябва да останат блокирани, докато Москва не прекрати агресията си и не компенсира Украйна за нанесените щети. Целта е лидерите на ЕС да постигнат окончателно споразумение през декември.

„Това е изключително сложна тема, по която все още има въпроси за изясняване,“ коментира председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след срещата.

Председателят на Европейския съвет Антониу Коща изрази оптимизъм, подчертавайки, че ЕС е „поел ангажимент да гарантира, че финансовите нужди на Украйна ще бъдат покрити през следващите две години“.

„Русия трябва да вземе под внимание следното: Украйна ще разполага с необходимите ресурси, за да се защитава.“

Президентът Володимир Зеленски, който също присъства на срещата, определи резултата като знак за „политическа подкрепа“ за идеята.

ЕС очаква предложението да бъде одобрено до края на годината

Европейските лидери са близо до споразумение за използване на замразени руски активи за Украйна

Москва остро разкритикува предложението за използването на руски активи.

„Всякакви конфискационни инициативи от Брюксел неизбежно ще предизвикат болезнен отговор,“ заяви говорителката на руското външно министерство Мария Захарова.

Русия е изправена пред нова серия от санкции. В навечерието на срещата на върха на ЕС словашкият премиер Роберт Фицо оттегли ветото си върху последния пакет ограничения срещу Москва, което позволи мерките да бъдат официално одобрени в четвъртък сутринта. Паралелно с това Съединените щати наложиха санкции върху руската петролна индустрия – първият подобен ход на президента Доналд Тръмп, който изрази разочарование от нежеланието на Владимир Путин да прекрати войната.

След обявяването на американските санкции Тръмп потвърди, че планираната му среща с руския лидер в Будапеща се отлага за неопределено време. „Всеки път, когато разговарям с Владимир, разговорите ни са добри, но не водят до нищо,“ допълни той.

Санкциите на САЩ са насочени срещу петролни гиганти като „Роснефт“ и „Лукойл“, докато Европейският съюз включи в последния си пакет три китайски компании – две рафинерии и един енергиен търговец, които са сред основните купувачи на руски суров петрол.

В отговор Путин заяви, че „неприятелските мерки на САЩ ще имат своите последствия, но няма да засегнат значително руската икономика“.

Петролът остава сред най-важните източници на приходи за Москва, а Киев настоява за разрешение да използва ракети с голям обсег, за да поразява руски петролни и енергийни съоръжения.

САЩ налагат санкции срещу руските компании, като мерките са първият опит на американския президент да наложи преки разходи на Москва заради войната в Украйна

Тръмп срещу петрола на Путин: Бележат ли санкциите срещу „Роснефт“ и „Лукойл“ края на търпението на Вашингтон?

Зеленски се надяваше да получи крилати ракети „Томахоук“ от Вашингтон, но Тръмп отхвърли искането, позовавайки се на „техническата им сложност“ и необходимостта от едногодишна интензивна подготовка за използването им.

„Мерките целят да лишат Русия от средствата за финансиране на войната и да изпратят ясно послание, че тя няма да ни надживее,“ посочи заместник-председателя на ЕК Кая Калас.

Китай остро осъди решението, като говорител на министерството на търговията в Пекин заяви, че то „сериозно подкопава цялостната рамка на икономическото и търговско сътрудничество между Китай и ЕС“.