Белгия е под нарастващ натиск да разреши използването на замразените руски активи за „репарационен заем“ за Украйна, след като Берлин и други западни столици промениха позицията си.

Около 190 млрд. евро руски активи, държани в Euroclear – депозитар за ценни книжа със седалище в Брюксел, бяха замразени след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. Въпреки това редица западни държави, сред които САЩ, Германия и Белгия, проявяват предпазливост към използването на тези средства заради опасения от правни и финансови последици.

Подходът на Европа се промени през последните седмици, особено след като администрацията на Тръмп призова съюзниците от Г-7 да конфискуват „или да използват по друг начин“ руските активи „за финансиране на отбраната на Украйна“, според становище на САЩ, видяно от Financial Times.

В скорошна статия за Financial Times германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че 140 млрд. евро от замразените средства трябва да бъдат използвани под формата на заем за въоръжаването на Украйна. Малко по-късно Европейската комисия изложи подробно как подобен „репарационен заем“ би могъл да бъде структуриран, аргументирайки се, че именно Москва трябва да поеме разходите за незаконната война на президента Владимир Путин.

ЕС няма право да използва самите средства, но може да конфискува натрупаните лихви.

ЕК предлага заем от 140 млрд. евро за Украйна, като използва замразени руски активи

Белгийският премиер Барт Де Вевер обаче настоява останалите 26 страни от ЕС да поемат правните и финансовите рискове, свързани с този заем, както и да гарантират пълния му размер, за да се избегне ситуация, в която Белгия би трябвало да го изплаща сама.

Позицията му предизвика остри реакции в редица европейски столици – особено след като печалбите на Euroclear вече бяха обложени с белгийски корпоративен данък.

„Белгия три години твърдеше, че Euroclear е белгийска компания и че ползите от нея също са белгийски“, коментира високопоставен дипломат от ЕС, участвал в преговорите по въпроса. „Сега, когато иска да сподели рисковете, твърди, че Euroclear е европейска компания.“

Търпението на партньорите към белгийските политици се изчерпва, твърдят трима дипломати, участвали в подготовката за поредния кръг от преговори в ЕС в сряда.

Няколко европейски столици подчертават, че тежкото положение на Украйна изисква солидарност. Те напомнят, че Полша вече се е съгласила да бъде основен логистичен център за доставките на оръжие, а Дания – да изпрати изтребители F-16 в Киев, без да настоява останалите държави да споделят риска.

„Няма повече лесни решения“, коментира друг дипломат от ЕС. „Всеки трябва да направи каквото може.“

В опит да успокои част от опасенията на Белгия, Европейската комисия предложи клауза, според която заемът ще бъде покрит от национални условни пасиви – тоест потенциални задължения, които ще се активират само ако Русия започне да изплаща военни репарации.

Високопоставен служител от Германия, най-голямата страна в ЕС, посочва пред POLITICO, че Берлин е отворен за „нови, юридически обосновани“ планове за използване на до 172 милиарда евро от тях

ЕК с важна крачка към предоставянето на конфискуваните руски активи на Украйна

„Всъщност смятаме, че рисковете за Белгия тук са доста ограничени“, каза високопоставен служител на ЕС, цитиран от Financial Times. „Това не означава, че няма никакъв риск и че не искаме сериозен разговор с Белгия, но тези рискове вероятно са управляеми.“

Подкрепяна от мнозинството държави членки, Комисията твърди, че заемът е структуриран така, че да не представлява конфискация на активи. Освен това решенията на съдилища извън ЕС не се признават в рамките на блока.

Белгийското правителство обаче настоява, че „настоящият план, който се обсъжда, не е задоволителен“ и че предложените условни пасиви не „решават въпроса с покриването на риска“.

ЕС цели да постигне споразумение за заема от 140 млрд. евро до декември, като първите плащания се очакват през второто тримесечие на 2026 г.

По данни на Euroclear, от 2022 г. насам белгийското правителство е събрало 3,6 млрд. евро данъци върху печалбите от активи, принадлежащи на Руската централна банка и други руски субекти, санкционирани от ЕС. Белгийските власти твърдят, че тези приходи са „изцяло предназначени за подкрепа на Украйна“.

Все пак не всички средства са достигнали до Киев. „Някои хора казват зад гърба ми, че съм военен спекулант, защото искам да задържа един милиард от данъчните приходи“, заяви Де Вевер миналата седмица. „На моя език това се нарича дребни пари – един милиард за риска, който поемаме.“

Изпълнителният директор на клиринговата къща предупреждава, че плана на ЕС да набере повече средства за Украйна чрез инвестиции в по-рискови активи може да се окаже незаконен

Euroclear: Планът за рискови инвестиции с блокираните руски активи е експроприация

Позицията на белгийския премиер разгневи някои от неговите колеги по време на последната среща на върха в Копенхаген, съобщиха за Financial Times източници, запознати с дискусиите. Те отбелязаха и сравнително ниското равнище на военна помощ от страна на Белгия през последните три години – в контраст с Дания, Швеция и Германия, които са предоставили значително повече подкрепа.

Белгийски официални лица защитават позицията на Де Вевер, настоявайки, че той отстоява националния интерес.

Други лидери обаче предупреждават, че липсата на гъвкавост вече носи обратен ефект. „Каква е алтернативата?“, попита датският премиер Мете Фредериксен в коментар за Financial Times относно опозицията срещу плана за замразените активи. „Трябва да намерим начин за финансиране – и ако не е този, не съм чула за други предложения.“