Брюксел е привлякъл мощна подкрепа в спорната си инициатива да изпрати милиарди евро от замразени руски държавни активи в Украйна.

Високопоставен служител от Германия, най-голямата страна в ЕС, посочва пред POLITICO, че Берлин е отворен за „нови, юридически обосновани“ планове за използване на до 172 милиарда евро от замразени руски средства, за да се подпомогнат военните усилия на Украйна – позовавайки се на най-новата идея на Европейската комисия. Идеята е да се вземат милиарди евро от руските държавни парични средства, които в момента се държат в белгийско депозитно учреждение, да се изпратят в Украйна и да се заменят изтеглените парични средства с облигации, подкрепени от ЕС.

Чрез замяната на замразените парични средства с дългови разписки Комисията се надява да избегне обвиненията в незаконно конфискуване на собственост на руската държава – идея, която дипломат описва пред изданието като „правно креативна“.

„Ние сме отворени да разгледаме нови, юридически обосновани варианти за използване на замразените руски активи“, казва Михаел Клаус, съветник по европейските въпроси на германския канцлер Фридрих Мерц, пред POLITICO.

Берлин вече оказва натиск върху другите страни да подкрепят плана преди неформалната среща на лидерите на ЕС в Копенхаген следващата сряда.

„Това също ще бъде ключова тема за дискусия на неформалната среща на Европейския съвет“, добавя Клаус, който преди това е бил посланик на Германия в ЕС. „Украинците се нуждаят от парите, за да продължат да купуват оръжия, а вариантите не са толкова много“.

ЕС е разделен в обещанията си преди преговорите за следвоенна Украйна

Това е значителна промяна в позицията на Германия, която преди това беше предпазлива към всякакви иновативни идеи за използване на руски държавни активи, които бяха блокирани след пълномащабната инвазия на Москва в Украйна през февруари 2022 г. Поддръжниците на плана на Комисията твърдят, че той би бил правно сигурен, тъй като технически не би означавал отчуждаване на самите руски активи. Но някои, включително компанията, която държи парите, Euroclear, се опасяват, че това ще ги изложи на правен риск.

Френският президент Еманюел Макрон също изрази по-предпазливо отношение, като в интервю по-рано тази седмица заяви, че „не може да се конфискуват тези активи от руската централна банка“, защото това би нарушило международните закони.

От друга страна, германското правителство е склонно да използва „заема за репарации“, за да предложи военна подкрепа на Украйна, а не за възстановяване на повредени сгради и инфраструктура, казват пред POLITICO трима служители, запознати с преговорите.

Въпрос за 172 милиарда евро

По-голямата част от руските активи се държат от финансовата компания Euroclear, базирана в Брюксел, и са инвестирани в западни държавни облигации, които са падежирали в брой. Комисията предложи да се използват тези парични средства – които възлизат на 172 милиарда евро, според двама служители, запознати с процедурите – за финансиране на „репарационен заем“ за Украйна, като 13 милиарда евро от базовите активи останат недокоснати. Предвид огромния бюджетен дефицит, с който Украйна ще се сблъска през следващата година, Комисията разглежда това решение като последен шанс да подкрепи разкъсваната от война страна, без да се налага да се прибягва до парите на европейските данъкоплатци.

Кая Калас: Путин „се смее“, докато европейците падат в „капана“ му за украински територии

Оттеглянето на САЩ от Украйна под ръководството на президента Доналд Тръмп увеличава натиска върху ЕС да предприеме по-активни действия. В опит да успокои Euroclear, Комисията предложи да се заменят паричните депозити с нулеви облигации на ЕС, гарантирани от членовете на блока. Това би отложило въпроса за отчуждаването на активите до падежа на облигациите, чийто график все още не е определен.

Комисията ще представи официално предложение, когато има достатъчно подкрепа от повечето страни от ЕС.

Междувременно скептиците поставят под въпрос схемата поради продължаващите опасения, че тя може да подхрани финансовата нестабилност и да подкопае ролята на еврото.

„Искам да видя нещо в писмен вид“, акцентира в петък председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард. „И не съм единствената“.