Европейските столици са под нарастващ натиск да дадат конкретни обещания за участие в планирана многонационална сила, която да бъде разположена в следвоенна Украйна. Това се случва докато лидерите се подготвят за разговори в четвъртък относно това какво са готови да предложат на Киев.

Тази сила е замислена като основен елемент на гаранциите за сигурност за Украйна, обсъждани от т.нар. „коалиция на желаещите“, водена от Франция и Великобритания и подкрепена от обещана помощ от САЩ. Очаква се европейските лидери да разговарят с президента на САЩ Доналд Тръмп след срещата на върха.

Все още обаче не е ясно какво отделните страни са готови да предоставят – включително дали ще изпратят войски на място – и дали ангажиментите ще бъдат обвързани с взаимни отбранителни споразумения, които биха задължили европейските държави да се сражават редом с Украйна при бъдеща агресия.

Разговорите, организирани от френския президент Еманюел Макрон в четвъртък, когато част от лидерите ще присъстват лично в Париж, а други ще се включат виртуално, следват подготвителна среща на военни представители в сряда.

Според Financial Times коалицията е приблизително разделена на три групи: страни, готови да изпратят войски; страни, които вече са отказали (като Италия); и мнозинство, което все още не е взело решение (сред тях Германия).

Представител на Елисейския дворец казва пред FT, че държавите, готови и способни да предоставят гаранции за сигурност, вече са приключили техническата подготовка.

„Днес имаме достатъчно ангажименти, за да можем да кажем на американците, че сме готови да поемем своята отговорност, при условие че и те поемат тяхната.“

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е казал на европейските лидери, че Вашингтон ще предостави разузнавателна подкрепа, командни и контролни ресурси, както и принос към противовъздушната отбрана на страната, но че инициативата трябва да бъде водена от европейците.

Президентът на САЩ заяви, че са подготвени нови мерки срещу Русия, докато беше в среща с полския си колега

Тръмп ще се обади на Путин „в следващите дни“, тъй като усилията за мир в Украйна буксуват

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви в сряда, че очаква конкретни предложения за това какви гаранции за сигурност ще предостави коалицията – „днес или скоро след това“.

„Това означава, че можем да се ангажираме още по-интензивно, включително с американската страна, за да видим какво те са готови да предоставят като участие в гаранциите за сигурност“, каза Рюте пред журналисти.

Но като знак за липсата на яснота преди срещата, представители на Германия – една от най-големите военни сили в Европа – реагираха негативно на изказванията тази седмица на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя коментира пред FT, че столиците работят върху „доста конкретни планове“ за евентуални военни разполагания в Украйна с „ясна пътна карта“.

В речта на китайския президент той представи страната като сила за световен мир и противник на хегемонизма

Си Дзинпин приветства „неудържимия“ Китай, докато светът е изправен пред „мир или война“

Президентът на Украйна Володимир Зеленски, който ще участва лично в разговорите в четвъртък, заяви, че е „обсъдил подготвителната работа по гаранциите за сигурност“ с Макрон в Париж преди срещата.

Той добави: „Обсъдихме също така и отбранителната подкрепа за Украйна – справяне с текущите нужди, засилване на санкциите срещу Русия и възможностите за използване на замразени руски активи.“

По-рано в сряда Зеленски проведе разговори в Копенхаген с лидерите на Дания, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Исландия и Швеция, където, по думите му, „обсъдихме това в детайли, включително възможните приноси на всяка страна“.

„Сега ще го изпълним с конкретика: кой какво прави на сушата, във въздуха, по море и в киберпространството. Нашата армия е ядрото на тази система – достатъчно силна и голяма, за да се противопостави на Русия. Това означава оръжия и финансиране, и ние работим по това“, заяви той.