Сделката с Тръмп vs. ЕП: Депутатите готвят силен отпор, бизнесът страда все повече
Споразумението на ЕК със САЩ не успя да спечели пълна подкрепа дори сред най-голямата група в ЕП, център-дясната ЕНП, а един от нейните членове го определи като „пълна капитулация“
&format=webp)
В Европейския парламент от днес започват дебатите по търговското споразумение между ЕС и САЩ.
Очаква се евродепутатите да изразят широко недоволство от сделката по време на изслушването на върховния търговски представител на ЕК и преговарящ по споразумението Сабине Вейанд, отбелязва Euronews.
„Макар че ясно разбираме, че ЕС е избрал стабилност, дипломация и запазване на хладнокръвен подход, това не може да се превърне в приемане на несправедливи и асиметрични търговски отношения с нашите американски приятели и партньори“, заяви италианският евродепутат Брандо Бенифеи.
„В настоящия си вид споразумението е неприемливо“, допълни той, говорейки от името на групата на социалистите и демократите.
Зелените също се обявяват против едно небалансирано споразумение и отхвърлят аргумента на ЕК, че то ще гарантира стабилни търговски отношения със САЩ.
„Споразумението има сериозни недостатъци за ЕС“, заяви германската евродепутатка от Зелените Анна Кавацини, добавяйки: „Единствената „полза“, която ЕК ни продава, е стабилност. Непрестанните изисквания на Тръмп и новите заплахи за мита обаче превръщат този процес в загуба на време.“
Според германската евродепутатка предложението за намаляване на тарифите на ЕС върху вноса от САЩ „няма да мине гладко през Европейския парламент“.
„Пълна капитулация“
Сделката, която все още се обсъжда в най-голямата група в Европарламента, център-дясната ЕНП, не успя да спечели пълната подкрепа на членовете в парламентарната комисия по търговия.
„Това е пълна капитулация – ние се ангажираме с колосални суми за инвестиции и обещания за закупуване на чипове и военно оборудване за милиарди, като в същото време предоставяме на САЩ 0% мита“, заяви френският евродепутат Селин Имарт (ЕНП). „Всичко това за реиндустриализацията на САЩ!“, допълни той.
Шведският евродепутат Йорген Варборн, който координира работата на ЕНП в търговската комисия, е по-предпазлив. „Трудно е да се поставиш на мястото на преговарящите“, заяви той пред Euronews и добави: „Добре е, че имаме рамково споразумение, защото се надяваме, че това ще ни даде повече стабилност. Но в същото време не считам, че то е толкова балансирано, колкото бих искал да бъде.“
В Renew, либералната група в Парламента, някои депутати също са недоволни. Третирането на американските селскостопански продукти – които се ползват с 0% мита или благоприятни квоти за определени стоки, не се приема добре.
„Аз съм възмутен от цялата ситуация. Да, разбира се, има обещания от САЩ по отношение на отбраната, но това споразумение разкрива нашата пълна зависимост, която ни принуждава да подписваме почти всичко“, коментира белгийският евродепутат Беноа Касарт (Renew), който е и земеделски производител, и добави:
„Не съм съгласен с онези, които смятат, че ЕС е „спечелил“, само защото нещата не са се развили по-лошо. Ако това е логиката, то следващия път САЩ ще започнат с 50% и ние ще се окажем с 40% мита върху целия ни износ.“
Френската евродепутатка Мари-Пиер Ведрен, която координира Renew в комисията, също счита, че „има широко разпространено усещане, че ние не успяхме да поставим на масата никакъв реален лост за влияние“.
Химическият сектор е в тарифна турбуленция
Междувременно, ефектът от тарифите започва да се усеща все по-сериозно за европейските производители на химически продукти, които са изправени пред нови сътресения, тъй като американските мита карат клиентите да отлагат поръчките и засягат търсенето в сектор, който се бори да се възстанови от енергийната криза през 2022 г.
Четвъртият по големина износен сектор в ЕС след машиностроенето, автомобилната промишленост и фармацевтиката, се бори с високите производствени разходи, след като цените на газа и електроенергията скочиха след войната в Украйна. Това, заедно със забавянето на търсенето, кара някои компании в сектора с обем 655 млрд. евро да затвaрят заводи и да съкращават работни места, за да спестят разходи, отбелязва Reuters.
Според данни на LSEG, печалбите на европейските химически компании за третото тримесечие се очаква да спаднат с 5%, след спад от 22% през второто тримесечие.
„От началото на енергийната криза се надяваме на устойчиво възстановяване на обемите и маржовете в европейския химически сектор“, коментира Томас Шулте-Форвик, анализатор в Metzler Research. Според него митата и натискът върху цените и маржовете, дължащ се на ожесточената конкуренция от Азия на вътрешния пазар, създават „доста токсична комбинация в момента“.
Най-големите играчи в индустрията – по-специално BASF, Brenntag и Lanxess – са донякъде защитени от преките вносни мита благодарение на силното си присъствие в САЩ, но все пак са засегнати от предпазливото поведение на клиентите.
Забавянето на поръчки кара компаниите, произвеждащи химикали, използвани във всичко – от матраци и автомобилни части до дъвки, да намалят или коригират годишните си прогнози през последните седмици.
BASF, най-големият производител на химикали в света, понижи прогнозата си за цялата година през юли. Германската група заяви, че някои клиенти правят поръчки няколко седмици предварително – вместо обичайните 3-4 месеца, поради предпазливост относно световната икономика в краткосрочен план.
Други, като изпълнителният директор на Brenntag Кристиан Колпайнтнер, предупреждават, че по-евтините химикали от Китай могат да наводнят европейския пазар, ако конкурентите пренасочат износа си от САЩ, тъй като се изправят пред възможно увеличение на митата в случай, че не се постигне споразумение преди изтичането на тарифното примирие на 10 ноември.
Доларово главоболие
Компаниите изпитват затруднения и от намаляването на запасите от клиентите в условията на икономическа несигурност, както и от отслабването на долара, което е главоболие за тези, които отчитат печалбите си в евро.
Нидерландският производител на бои Dulux Akzo Nobel понижи прогнозата си за основната печалба за 2025 г. в края на юли, позовавайки се на продължаващата несигурност и коригирайки се спрямо валутните курсове.
Германската химическа компания Wacker Chemie също понижи прогнозата си през юли, като се позова на слабия долар в допълнение към слабото търсене на продуктите, които включват полисилиций, използван в производството на соларни панели.
„По същество се наблюдава последователно забавяне в европейската химическа промишленост“, заяви Кристиан Файтц, съръководител на отдела за проучвания в химическия сектор в Kepler Cheuvreux, като добави, че има надежда търсенето да се стабилизира до 2026 г.
По данни на секторната асоциация Cefic, миналата година ЕС е изнесъл химикали на стойност около 40 млрд. евро за САЩ, което е малко повече от 38 млрд. евро през 2023 г. Това е повече от 30-те милиарда, които е внесъл оттам.
Местната промишленост генерира около една трета от общите продажби, или около 224 млрд. евро в чужбина, като повечето компании имат основна дейност на своите главни пазари, включително Китай, най-големият пазар за химикали в света.
„Идваме от свят, в който Европа произвеждаше и изнасяше много“, заявява Арне Раутенберг, ръководител на управлението на портфейла акции в Union Investment, и допълва: „В бъдеще това вече няма да е така.“
Матиас Захерт, главен изпълнителен директор на германската компания за специални химикали Lanxess, е предпазлив оптимист, че търсенето ще се стабилизира в края на годината, след като по-рано предупреди за трудно тримесечие поради „ужасната несигурност“.
По-малките играчи обаче, като семейната компания за специализирани химикали Hobum Oleochemicals, преценяват разходите. Един от потенциалните й клиенти – американски доставчик в близост до Детройт – се оттегли от сделка, която би могла да увеличи продажбите и да компенсира слабия автомобилен сектор в Европа. „Вече няма надеждност. А това е отрова за проектите и инвестициите“, казва главният изпълнителен директор Арнолд Мергел.