Европа влезе в лятото с призрака на трансатлантически развод, надвиснал над бъдещето на Украйна, НАТО и търговията.

Сега, когато отпуските на плажа започнаха, европейските лидери може и да си отдъхват. Американският президент, който нарече НАТО „остаряла организация“, обеща да приключи войната в Украйна за 24 часа и определи ЕС като „враг“, засега остава на тяхна страна.

Но за да укроти инстинктите на Доналд Тръмп, Европа беше принудена да отстъпи и да плати – и то не веднъж, а три пъти.

Това пише в статия за Financial Times Марк Де Вос – съизпълнителен директор на института Itinera в Брюксел и автор на книгата Superpower Europe: The European Union’s silent revolution.

Първото плащане беше за НАТО, с обещания за стотици милиарди допълнителни разходи за отбрана и сигурност.

После – за Украйна, с ангажимент да плаща на САЩ за оръжия, от които Украйна се нуждае.

А тази седмица – заради търговията, като ЕС позволи на САЩ едностранно да увеличи митата, въпреки обещанията на Европа да купи енергия и оръжия за над 1.3 трилиона долара и да направи мащабни инвестиции на американска територия, пише авторът.

Европейските преговарящи могат да посочат, че митата на САЩ към други страни са още по-високи, че европейските стандарти за качество и безопасност се запазват, че американската енергия е желана алтернатива на руската, че купуването на оръжия така или иначе е част от плановете на НАТО, че инвестициите в американската икономика се случват и без това, и че обявените суми за европейски покупки са по-скоро пожелателни.

Европа може би плаща приемлива цена за търговска стабилност – докато Тръмп не промени решението си, а останалите „сиви зони“, като стомана и фармацевтика, не попаднат под ударите на наказателни мита, посочва още Марк Де Вос в статията си, озаглавена „Лятото на унижението за Европа“.

По думите му обаче Европа не може да скрие факта, че администрацията на Тръмп я е принудила да капитулира. „Най-големият в света многостранен търговски блок се провали в защитата на свободната търговия. Дори председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен беше сведена до това да представя Европа като виновник, повтаряйки невярната, нулева логика на Тръмп относно търговията“, коментира експертът.

Слаба, разединена и без визия

Европейските страни нямат нужната икономическа мощ, военна сила или споделена визия, за да защитават общи ценности и интереси, пише още Марк Де Вос и добавя, че те не могат да водят търговска война със САЩ, защото са разединени.

Авторът продължава още по-критично:

„Не могат да си я позволят, защото са слаби.

Не могат да играят „изкуството на сделката“, както Тръмп го прави – със смес от геополитика, сила и его – защото ЕС е проектиран за технократски процеси, а не за реална сила.

Америка го знаеше. Сега го знае и целият свят.

Облекчението на Европа е родено от безсилие и изградено върху унижение.“

В психологически план, това принудително умиротворяване ще подтикне ли Европа най-сетне да се възприеме като сериозна геополитическа сила, или само ще затвърди разделението и зависимостта ѝ?, коментира експертът.

Знаците според него не са обнадеждаващи.

„Да, европейските държави са ангажирани с увеличаване на разходите за отбрана и сигурност, но най-„европейското“, до което стигат, е стимулиране на национални поръчки, а не общи проекти“, пише той.

Отбелязва, че три години и половина след началото на една агресивна война, Европа все още не е способна да произвежда критичните оръжия, от които Украйна има нужда.

Въпреки че авторитетни доклади от години призовават към задълбочаване на вътрешния европейски пазар като геополитическа сила в енергетиката, отбраната, комуникациите и финансите, политическа воля за това почти няма, смята Марк Де Вос.

Борбата с индустриалния упадък все повече води до връщане към държавна подкрепа на национално ниво, заобикаляйки европейската интеграция на пазарите.

А идеята за създаване на повече общоевропейски фондове – вероятно най-прекият път напред – остава табу, както ясно показа и последната дискусия около бюджета на ЕС, коментира експертът.

Германия и новата роля в отбраната – пропуснат шанс за Европа

Марк Де Вос посочва, че най-значимото европейско развитие през годината е възраждането на Германия като военен фактор, с петгодишен план за повече от 600 милиарда евро инвестиции в отбрана и сигурност.

Показателно е обаче, че правителството на Мерц възприема философията „Произведено за Германия“, пропускайки възможността да постави нова Германия в центъра на коалиция, която да бъде основата на бъдещ Европейски съюз за отбрана.

Според Де Вос по подобен начин, скорошното споразумение от Ланкастър Хаус между Великобритания и Франция е двустранна „индустриална антанта“ от миналото. По думите му тя дава възможност на двете страни да заемат силни национални позиции в европейската сигурност и отбрана, но не създаваща основа за по-голям европейски проект.

Френският предприемач и икономически съветник Жан Моне, който е поддръжник на европейската интеграция през целия си живот, казва:

„Европа ще се изгради чрез кризи и ще бъде сбор от решенията, приети в отговор на тези кризи.“

А белгийският политик Пол-Анри Спак, друг от великите основатели на ЕС, отбелязва:

„В Европа има само два вида държави – малки и такива, които още не са осъзнали, че са малки.“

Ако Европа иска унижението ѝ да приключи, водещите ѝ нации трябва да си припомнят Спак и отново да научат уроците на Моне, заключва Марк Де Вос.