Русия е във война с Европа. Тя води открита война в Украйна от повече от десетилетие, като от 2022 г. насам, след пълномащабната си инвазия, конфликтът става все по-жесток. Но боевете в Украйна са само част от по-широката война на Русия срещу Европа като цяло.

Това пише в свой анализ за POLITICO Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, старши сътрудник в Belfer Center към Harvard University и водещ на седмичния подкаст „World Review with Ivo Daalder“.

Той акцентира, че нападенията с дронове над Полша и Румъния и навлизането в естонското въздушно пространство през този месец подчертават по-широките намерения на Москва: да раздели Европа и САЩ, да отслаби обществената подкрепа за силни военни действия и да сложи край на подкрепата на континента за Украйна.

„Но досега Европа не беше взела тази заплаха на сериозно. Тя предпочиташе да разглежда ескалиращите операции на Русия - убийства, кибератаки, саботаж на критична инфраструктура, дезинформационни кампании и др. - като попадащи в сива зона под нивото на въоръжен конфликт. А избраният от нея отговор беше да подобри устойчивостта си, като понякога публично осъждаше Русия за действията ѝ“, пише той, като добавя, че Европа не е наложила никакви санкции на Москва за тайните ѝ операции срещу европейските държави – и това е грешка.

Според него този пропуск е причината за значителната ескалация на атаките на Кремъл срещу Европа през последните три години. И нов доклад на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) потвърждава думите му, като изчислява, че броят на подобни атаки се е увеличил, след старта на пълномащабната война. Причината е ясна: Русия е била блокирана от упоритата отбрана на Украйна на бойното поле и подкрепата, която е получила от Европа и САЩ.

„Русия просто не разполага с необходимите средства, за да подчини напълно Украйна със сила“, отбелязва шефът на британското MI6 Ричард Мур пред POLITICO. „Да, те напредват на бойното поле, но с бавна скорост и ужасна цена, а армията на Путин все още е далеч от първоначалните си цели. Казано направо, Путин е поел повече, отколкото може да понесе“.

Разполагането на европейски сили в следвоенна Украйна са важна мисия за Зеленски и украинците, като това би осигурило и значителни странични ползи за отбраната на самата Европа

Само сериозни гаранции за сигурността на Украйна могат да осигурят траен мир

Според Даалдер единственият начин, по който Москва може да постигне целите си, е да отслаби подкрепата на Европа за Украйна и да се възползва от различията в и между страните от НАТО. И именно това е целта на тайната ѝ война срещу Европа.

Докладът на IISS подробно описва колко от руските атаки срещу европейската инфраструктура са насочени към съоръжения, свързани с войната в Украйна. С отстъплението на руската армия през 2023 г. броят на атаките срещу Европа се е увеличил почти четирикратно, като те все по-често те са насочени към „бази, производствени съоръжения и съоръжения, участващи в транспортирането на военна помощ за Украйна“.

„През първата половина на тази година атаките значително намаляха, вероятно като отражение на оценката на Москва, че завръщането на американския президент Доналд Тръмп на поста ще отслаби подкрепата за Украйна. И наистина, това се случи – Вашингтон прекрати военната и икономическата си помощ за Украйна и потърси дипломатическо решение на войната, което приема много от условията на Москва“, припомня експертът.

Но дори и след промяната в курса на САЩ, ангажиментът на Европа към Украйна остана непоколебим – и дори се засили: Ключови европейски страни сега сериозно обсъждат разполагането на значителни сили за сигурност в страната след края на военните действия; европейските правителства, водени от Германия, изпращат големи количества оръжия в Киев – включително и такива, закупени от САЩ; финансовата подкрепа за икономиката на страната и бързо разрастващата се отбранителна промишленост нараства; предстоят допълнителни санкции срещу Русия.

Срещата на върха между европейските лидери в Париж завърши с три ясно формулирани цели: укрепване на украинската армия, разполагане на западни сили като послание към Русия и гаранции чрез „американска мрежа за сигурност“

Стармър: Западът, с подкрепата на Тръмп, има категоричен ангажимент към Украйна

Изправен пред такава твърда ангажираност, Путин сега натиска още по-силно.

„Вероятно не е случайно, че всичко това започна след срещата на руския лидер с Тръмп в Аляска, където той прецени, че САЩ е малко вероятно да се противопоставят на по-нататъшна ескалация от страна на Москва. И очевидно ескалация имаше: след тази среща бомбардировките над Украйна се засилиха, включително най-голямата атака с дронове и ракети от началото на войната, която се състоя в началото на септември. И дори когато военните му действия в Украйна ставаха все по-дръзки, Путин реши да тества Европа и НАТО“, продължава Даалдер и припомня:

Първо, на 10 септември Русия изпрати 19 дрона през полската граница, а няколко дни по-късно друг дрон пресече румънскат. След това, миналата седмица, три руски военни самолета МиГ-31 пресякоха естонското въздушно пространство и се задържаха там в продължение на 12 минути (въпреки че се използва като прехващач, МиГ-31 е способен да пренася и изстрелва хиперзвуковата ракета „Кинжал“, която Русия многократно е използвала срещу Украйна).

И в трите случая европейските сили се справиха с военното изпитание, като ефективно неутрализираха заплахата, включително като свалиха някои от дроновете, насочени към военновъздушна база в Полша. Но страните от НАТО се провалиха на политическото изпитание, смята той.

Реакцията на САЩ на повтарящите се нарушения не беше особено разгорещена, като Тръмп и други официални лица предположиха, че атаката с дронове срещу Полша може да е била грешка. Президентът също така даде ясно да се разбере, че „няма да защитава никого“.

От своя страна НАТО се събра два пъти за консултации по член 4 – първо по искане на Полша, а след това и на Естония. Алиансът обяви засилване на военното си присъствие по източния фланг. Въпреки това Путин не е платил никаква цена – и докато не го направи, Русия ще продължи да ескалира, с цел да отслаби европейската подкрепа за Украйна и да раздели алианса.

Съюзниците на Киев са под натиск да допринесат за планираната „многонационална сила“

ЕС е разделен в обещанията си преди преговорите за следвоенна Украйна

Какво тогава може и трябва да направи Европа?

Една идея, подкрепена от полския външен министър Радослав Сикорски, е да се разшири отбраната на НАТО чрез прехващане на дронове и ракети над украинска територия. Това може да се направи с европейски изтребители и системи за противовъздушна отбрана, опериращи от европейското въздушно пространство или територия, или над небето на Украйна. Това би било отбранителна мярка, която пряко допринася и за отбраната на Украйна.

„Друга мярка е да се даде ясно да се разбере, че всяко по-нататъшно нахлуване на Русия в европейското въздушно пространство, територия или морска зона ще доведе до военни действия, целящи да унищожат или да изведат от строя съответната система, нарушила границите. И това би било защитна мярка, която би намалила вероятността Русия да продължи да нарушава европейската територия“, акцентира Дааалдер.

Според него, не на последно място, Европа трябва да предостави на Украйна капацитет да нанася удари по критични логистични възли и съоръжения, подпомагащи войната в Русия. Киев е произвел дронове с голям обсег и в момента финализира разработката на балистични ракети, които вече са били използвани за удари по руски енергийни и други съоръжения. Старият континент би могъл да помогне в тези усилия с по-съвършени оръжия и подкрепа.

„Европа е във война с Русия, независимо дали й харесва или не. Крайно време е да признаем тази реалност и да действаме в съответствие с това“, пише в заключение експертът.