ЕК предлага заем от 140 млрд. евро за Украйна, като използва замразени руски активи
ЕС няма право да използва самите средства, но може да конфискува натрупаните лихви.
&format=webp)
Европейската комисия предлага да използва замразените руски активи за финансиране на нов заем от 140 милиарда евро за Украйна, сочи вътрешен документ, видян от POLITICO.
Тъй като Европейският съюз няма право да използва самите средства, но може да конфискува натрупаните лихви, предложението цели да преодолее един от най-сложните финансови казуси от началото на войната. Използването на тези лихви би осигурило съществена подкрепа за отбраната и възстановяването на Украйна.
Бележката е разпространена преди срещата на посланиците на ЕС в петък, която ще подготви почвата за предстоящата среща на европейските лидери в Копенхаген в сряда.
В редица европейски столици расте недоволството от липсата на конкретика около т.нар. „репарационен заем“, представен за първи път от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен в речта ѝ за състоянието на Съюза на 10 септември. Заемът ще бъде изплатен от Украйна едва след като тя получи репарации от Русия в рамките на мирно споразумение, припомня Reuters. Рискът ще бъде поет колективно от европейските и някои други страни Г-7, заяви Фон дер Лайен.
По-голямата част от руските активи се намират във финансовата компания Euroclear, базирана в Брюксел, и са инвестирани в западни държавни облигации, които вече са падежирали. Средствата са депозирани в Европейската централна банка.
Според документа, ЕС възнамерява да насочи тези средства към Украйна чрез „специален дългов договор с Euroclear при 0% лихва““.
Euroclear държи 185 милиарда евро в налични средства, свързани с руските активи. Част от тях ще бъдат използвани за покриване на съществуващ заем от Г-7 към Украйна, а останалите 140 милиарда евро ще бъдат предоставени на траншове за нуждите на отбраната и за покриване на редовни бюджетни разходи на Киев.
Германия се очертава като ключов поддръжник на инициативата, както POLITICO съобщи по-рано тази седмица. Германският канцлер Фридрих Мерц подкрепи идеята в статия за The Financial Times, публикувана в четвъртък, макар да уточни, че заемът следва да финансира единствено военна помощ.
Миналата седмица Обединеното кралство представи собствена версия на „репарационен заем“, базирана на около 25 милиарда долара замразени руски активи, намиращи се на британска територия. Финансовите министри от страните от Г-7 планират онлайн среща следващата сряда, за да координират тези инициативи.
Според Европейската комисия, предложението няма да засегне суверенните активи на Русия, включително вземанията към Euroclear. Украйна ще започне да изплаща заема едва след като Русия прекрати войната и изплати следвоенни репарации. В такъв случай ЕС ще възстанови средствата на Euroclear, за да може компанията да изпълни задълженията си към Москва.
Най-големият риск пред схемата е възможността страна от ЕС – например Унгария, да блокира подновяването на санкциите, което изисква единодушие на всеки шест месеца. Това би означавало връщане на руските средства и прехвърляне на дълговата тежест върху европейските столици.
За да избегне подобен сценарий, Комисията предлага промяна в правилата за подновяване на санкциите – от единодушие към квалифицирано мнозинство. „Това би изисквало политическо споразумение на високо равнище от всички или повечето държавни или правителствени ръководители“, се посочва в документа.