През последните месеци в публичното пространство се тиражира идеята за централизирано управление на средствата от европейските фондове чрез сформирането на мега-агенция или мега-министерство. На първоначален етап се замисля подобна структура да бъде създадена след изборите от новоизбраното правителство.

Идеята за централизирано управление на средствата от европейките фондове не е нова. Тя вече се прилага в прибалтийските републики, които са избрали този модел, защото нямат достатъчен административен капацитет.

Приложението й в България се обяснява с факта, че вероятно за нашата страна ще бъде по-изгодно да предприеме реформа в прилагането на европейските програми. Причината за това е, че по настоящия модел се постига усвояемост на не повече от 50% от средствата отпуснати на България.

От финансовата и инвестиционна компания Capital Partners коментират, че преимуществата на централизираното управление са повече от недостатъците.

На базата на наблюдения и сравнения със ситуацията в европейските страни, близки до България, от дружеството изтъкват основни предимства пред настоящото статукво. На първо място това е опростяването на процедурите.

За разлика от предприсъединителните програми ФАР, ИСПА и САПАРД, фондовете финансирани от ЕС за периода 2007-2013 година могат да бъдат отпускани при много по-опростени процедури. За почти всички стари страни членки, принципът е да се одобри проекта на етап идея, с минимален брой изискуеми документи на етап кандидатстване.

При политическа воля от страна на законодателя, подобно опростяване на процедурите по одобрение на проектите ще оптимизира броя на администрацията, без се отслабва контролната среда.

Улеснение за кандидатстващите ще се окаже и уеднаквяване на документите, при което могат да се ползват еднакви модели на апликационни форми, които да имат обща и специфична част в зависимост от програмата, общи модели на финансови анализи и социално-икономически обосновки. По този начин ще се улесни кандидатстването и съответно ще повиши интереса към програмите.

С централизацията ще се осъществят и съществени икономии. При единна структура не се изискват специализирани отдели по всяка една програма. Ядрото от специалисти, които към момента работят по този начин, могат да бъдат обособени в специализирани дирекции и да ползват обща администрация.

Не на последно място идва и по-добрата координация между програмите и взимане на управленски решения. При единна структура, вземането на управленски решения ще бъде много по лесно и бързо, а координацията между отделните програми, като например проверките за двойно финансиране, ще бъдат значително по ефективни.

От Capital Partners виждат все пак и някои трудности при евентуалното въвеждане на централизираното управление на средствата от европейските фондове, поради необходимите дълги срокове.

Една от основните пречки е, че ще се наложат промени в оперативните програми и национално законодателство. Това се обуславя от нуждата всички програми в рамките на една структура, да бъдат променени, а минималният срок за одобрение от страна на Брюксел е четири месеца.

Същевременно трябва ударно да се променят всички закони, наредби и постановления на Министерски съвет, които касаят прилагането на програмите.

Вторият проблем е нуждата от промяна в стратегиите за одит и оценки за съответствие на оперативните програми, които могат да бъдат модифицирани и коригирани от страна на администрацията и повторно изпратени в Брюксел за одобрение в минимален срок от 6 месеца.

Всичко това ще направи новият орган неефективен за период поне от шест месеца, докато административните подробности бъдат уточнени с Брюксел.

Анализирайки горните преимущества и недостатъци, от компанията коментират че, поради чисто технически причини, най-подходящото време за промени за изграждане на единна структура, е след междинната оценка на всички оперативните програми, а именно в края на 2010 г. или в началото на следващия програмен период - 2013-2020 година.