Според последната прогноза на Българска народна банка БВП на България за 2009 г. може да спадне с до 2%, се вижда от последния брой на изданието на БНБ "Икономически преглед". Прогнозата на институцията варира между ръст от 0.6% до спад от 2%, на фона на минус 3.5% очаквани от МВФ.

"По-ниските прогнози за външното търсене и несигурността за бъдещето водят съответно до понижаване на прогнозата за растежа на БВП, както поради по-нисък износ, така и поради по-слабо вътрешно търсене", коментират от БНБ.

Период на прогнозаИнституцииРастеж БВП % Април 2008 г.ЕК5.6
МВФ4.8
БНБ6.5


Април 2009 г.МВФ-3.5
БНБМежду 0.6 и -2.0

От края на 2007 г. до средата на септември 2008 г. влиянието на глобалната финансова криза върху българската икономика бе ограничено, се казва в изданието.

Първото проявление на кризата беше върху Българската фондова борса. За периода от средата на октомври 2007 г. до средата на октомври 2008 г. индексът SOFIX загуби почти 70% от стойността си.

Нарасналите усещания за риск и по-ниската ликвидност в международен план се отразиха върху междубанковия паричен пазар, където спредовете спрямо лихвените проценти в еврозоната започнаха да нарастват от последното тримесечие на 2007 г. Към октомври 2008 г. спредът между индексите ЛЕОНИА и ЕОНИА бе приблизително 250 б.т. при нива от под 20 б.т. към средата на предходната година.

Банките, опериращи у нас, както и банките по света изобщо, започнаха да затягат условията и стандартите си за кредитиране и да повишават лихвите.

Спадът на редица международни цени на основни суровини и на горивата от втората половина на 2008 г. допринесе за бързо забавяне на инфлацията у нас. След септември 2008 г. (след фалита на „Леман Брадърс") глобалната финансова криза се превърна в глобална икономическа криза, а спадът в икономическата активност в развитите страни по своя обхват и мащаб се определя като най-сериозния след Голямата депресия през 30-те години на XX век.

Свиването на световната търговия и на производството в глобален мащаб осезаемо повлия върху българската икономика, считат от централната банка.

Промишлените продажби за износ спадат значително. Осигуреността с поръчки за износ в промишлеността се влошава, което показва, че в следващите периоди икономическата активност в сектора ще остане ниска. Натоварването на производствения капацитет на промишлените предприятия се понижава от около 75% през 2008 г., до под 70% в първите месеци на 2009 г.

Нарастващата несигурност на икономическата среда се оказва най-значимото ограничение пред развитието на бизнеса във всички икономически сектори и принуждава част от компаниите да отложат инвестиционните си проекти и намеренията да наемат допълнителен трудов ресурс.

Потребителите реагират на несигурността за бъдещите доходи, като отлагат част от покупките на предмети за дълготрайна употреба и извършването на основни ремонти на жилища и съответно повишават нормата си на спестяване.

В резултат на по-слабото вътрешно потребителско и инвестиционно търсене, вносът започна да спада. През периода декември 2008 г. - февруари 2009 г. вносът регистрира по-бърз спад от износа, което доведе до подобряване на търговския баланс и на текущата сметка на платежния баланс. Тази тенденция от БНБ очакват да продължи и през следващите месеци.

Фирмите са изправени пред предизвикателството гъвкаво да реагират на влошената външна среда и по-ниското вътрешно търсене, като снижават разходите за производство. Повишаването на ефективността на производството е единствената възможност за фирмите да противодействат на кризата. Международните цени на основни суровини и на горивата, които спаднаха значително през 2008 г. в сравнение с 2007 г., допринасят за намаляване на разходите на фирмите за междинно потребление. Ограничаването на разходите за труд е друг инструмент за гъвкаво управление на разходите.

Банките продължават да затягат стандартите и условията си за отпускане на кредити. В същото време, несигурната среда и преразглеждането на плановете за потребление и инвестиции от страна на небанковите институции и на домакинствата, свиват търсенето на кредити, особено на дългосрочни заеми и на такива с инвестиционни цели.

През първите месеци на 2009 г. бюджетните приходи не нарастват в съответствие с очакванията. Това налага допълнително съкращаване на разходите над буферите, заложени в Закона за държавния бюджет.

В резултат на по-слабото външно и вътрешно търсене, очакваният темп на икономически растеж ще бъде значително по-нисък от потенциалния, считат от БНБ.