На основание чл. 35 от Закона за Българската народна банка, БНБ обявява, считано от 1 май 2009 г., основен лихвен процент (проста годишна лихва) в размер на 2.27 на сто, съобщават от пресцентъра на БНБ.

БНБ представя и анализ на основните тенденции на развитие в икономиката на България, влияние на външните фактори върху нея и очакванията за динамиката на макроикономическите показатели на страната през 2009 г.

Изводите от анализа са, че глобалната икономическа криза продължава да се задълбочава и разширява през първото тримесечие на 2009 г. Повечето икономики отчитат спад в производството и външната търговия. Свиването на потребителското и инвестиционното търсене в основните индустриални икономики продължава, но с по-бавен темп.

Глобалните конюнктурни индикатори за икономическа активност преустановиха тенденцията към намаление и в началото на годината се стабилизираха на достигнатите ниски нива. Спадът на цените на основни суровини и на суровия петрол също бе преустановен в началото на 2009 г. Тези показатели могат да се разглеждат като сигнал за възможно начало на възстановяване на растежа на световната икономика в края на текущата и в началото на следващата година.

Глобалната икономическа криза все по-осезаемо влияе върху българската икономика

През второто и третото тримесечие на текущата година продължаващата глобална икономическа криза ще свива външното търсене на български стоки. Влошената международна конюнктура и по-ниското вътрешно търсене ще повлияят негативно върху инвестиционните планове на предприятията.

По-слабата строителна активност също ще допринесе за забавяне на инвестициите през годината. Очакваме по-нисък прираст на доходите и спад в заетостта, които заедно с повишената предпазливост на домакинствата ще ограничават потреблението. Нетният износ ще има положителен принос в динамиката на брутния вътрешен продукт. В резултат на по-слабото външно и вътрешно търсене ще спадне равнището на използване на производствения капацитет на фирмите и очакваният темп на икономически растеж ще бъде значително по-нисък от потенциалния.

Тенденциите към забавяне на икономическия растеж през 2009 г. водят до очаквания за по-нисък темп на растеж на приходната в сравнение с разходната част на бюджета. Приносът на правителственото потребление в растежа на реалния БВП се очаква да е близък до нула, а размерът на бюджетното салдо към БВП на годишна основа да се понижава, но да остане положителен през прогнозния хоризонт.

Очакваме през второто и третото тримесечие тенденцията към понижаване на инфлацията да продължи като следствие от забавянето в растежа на вътрешното търсене и продължаващото влияние на по-ниските в сравнение с 2008 г. цени на суровините и горивата. Очакваното понижаване на някои административно определяни цени също ще допринесе за намаляване на инфлацията.