През 2011 г. Били Джоел взема решението да върне милиони долари аванс на HarperCollins, въпреки че вече е написал мемоар в съавторство. Причината за това е, че Джоел разбира, че няма желание да говори за миналото.

„Най-добрият начин да изразя живота си винаги е била музиката“, казва той по онова време. Новият документален филм на HBO And So It Goes, представен в две части и с обща продължителност от пет часа, всъщност е продължение именно на тази логика – животът на Джоел е разказан не с думи, а чрез музика, пише The Guardian.

Повече от 110 от общо 121 композиции в каталога му са използвани във филма – не просто като фонова музика, а като главния персонаж в историята. „Искахме музиката да бъде не просто обикновен саундтрак, а структурен елемент на продукцията“, казва режисьорката Джесика Левин.

Документалният подход към дискографията на изпълнителя е изключително последователен – не са прескочени албуми, не са изолирани само хитовете му. Вместо това филмът придава стойност на цялото му творчество, включително и на песни, които през годините не са били толкова популярни.

Такъв е случаят с Vienna, например – парче, което не се превръща в хит при излизането на The Stranger, но впоследствие добива популярност благодарение на социалните мрежи.

Temple University във Филаделфия стартира курс, посветен на творчеството на рапъра, а Европа бавно наваксва с академичния интерес към съвременната музика.

Кендрик Ламар влиза в университета – като част от учебна програма за хип-хоп и културна идентичност

Според режисьорката Сюзан Лейси, песента винаги е била за отсъстващия баща на Джоел – нещо, което той дълго отрича, но накрая признава в едно от десетте интервюта, които дава специално за филма.

Джoел участва лично във филма, въпреки отказа си от мемоарен жанр.

„Каза ми: просто разкажи истината“, спомня си Лейси, създателка на поредицата American Masters, с богат опит в портрети на артисти като Спилбърг и Джейн Фонда.

Въпреки откровенията обаче, някои теми са деликатно подминати – като дългогодишните проблеми с алкохола или наскоро издадената песен, написана в съавторство с по-малко известен текстописец. Но онова, което липсва в думите, е компенсирано от музиката – тя говори пряко със слушателите си.

Любопитно е, че някои от най-задълбочените наблюдения във филма не идват от Джоел, а от бившата му съпруга, която играе и ролята на негов мениджър – Елизабет Уебър.

Първоначално тя не желае да коментира песни, свързвани с нея – като Just the Way You Are и Stiletto – но в крайна сметка говори както за личните им отношения, така и за бизнес страната на успеха му.

Интересен детайл е включването на рапъра Nas, който първоначално е поканен заради това, че е семплирал Stiletto, но в крайна сметка говори с емоция за New York State of Mind – любима песен на баща му. Лейси описва участието му като „внасящо поезия в разказа“.

С хиляди слушатели, липсващо минало и подозрително перфектна музика, The Velvet Sundown поставят на дневен ред въпроса: има ли значение кой – или какво – стои зад музиката, която ни харесва?

Реална банда или AI илюзия? The Velvet Sundown пишат новия саундтрак в ерата на съмнението

And So It Goes успява да балансира между апел към искрените фенове и поглед към онези, които дълго са гледали скептично на Джоел и самото му творчество като твърде комерсиално или сантиментално.

С 33 сингъла, влезли в Топ 40 на американските класации, над една четвърт от соловата му продукция е масово разпознаваема – нещо, което му носи слава, но и пренебрежение от страна на критиците.

Филмът се насочва срещу това възприятие, като се опитва да покаже и дълбочината на текстовете, както и структурната интелигентност зад музиката.

С музика, родена от видения и болка, Хилдегард фон Бинген остава вдъхновение за артисти отвъд епохи и жанрове – от неокласика до експериментален поп

Глас от отвъдното: Как една монахиня от XII век вдъхновява Дейвид Линч и Grimes

Финалът остава отворен за интерпретация.

Джоел продължава да не пише поп музика, но не е изключено да го направи отново. Въпросът дали ще се завърне в студиото не получава конкретен отговор.

„Това е неговият личен начин да оцелее“, казва Джесика Левин. „Той живее за момента.“ А за всеки, който някога се е чудил „защо точно Били Джоел“, този филм предлага не просто отговор на този въпрос – а история, пълна с истини, разказани в ноти.