Векове преди словосъчетанието „гласът на жените“ изобщо да влязат в културния речник, една монахиня от XII век вече създава музика – в буквалния смисъл.

„О, крехко човешко същество, създадено от пепел и мръсотия! Кажи и запиши онова, което виждаш и чуваш“, гласи едно от откровенията на Хилдегард фон Бинген – германска абатиса, визионер, мистик и една от най-ранните фигури в музикалната история, чиято слава преживява нов ренесанс в XXI век.

От известни имена като Дейвид Линч и Grimes до по-нови в експерименталния жанр като Джулия Холтър и групата Tarta Relena – творчеството на Хилдегард продължава да бъде импулс за артистично развитие, духовен размисъл и феминизъм. Със своите 77 литургични песнопения и уникалния музикален език, който използва, фон Бинген успява да премине границите на епохата и жанра си.

„Почувствах връзка – както земна, така и духовна. Все едно се влюбваш или намираш сродната си душа“, казва Лора Канел – музикантка, която описва песнопенията на Хилдегард като съвършения саундтрак на живота си. А Джулия Холтър, вдъхновена от нейните „мелизматични“ мелодии (много ноти върху една сричка), включва влияния от фон Бинген в песента си Materia (2024).

През последните няколко години творчеството на Хилдегард е интерпретирано от артисти като Larum, Ноа Преминджър и Роб Гарсия, както и от Дейзи Прес – която съчетава средновековните мелодии с хиндустански ритми – и дори от метъл изпълнителката Lingua Ignota (сценичен псевдоним, вдъхновен от мистичния език на Хилдегард).

В поп контекст Девендра Банхарт ѝ посвещава песен, в която си я представя като MTV звезда, а Grimes се „изолира като монахиня“ по време на записите на Visions. Самият Дейвид Линч продуцира албум с нейна музика още през 90-те.

Филмът на Дейвид Линч е замислен като телевизионен проект, който обаче не се реализира успешно е „спасен“ с превръщането му в пълнометражен формат

Как "Мълхоланд драйв" стана най-великият филм за 21 век в BBC Culture

Но реалният пробив идва едва през 1985 г. с албума A Feather on the Breath of God – запис с готическа вокална музика, който се продава изненадващо добре, печели награди и дори бива използван в клубни парчета на Orbital и The Beloved.

Въпреки че е канонизирана официално чак през 2012 г., Хилдегард отдавна е обект на интерес от страна на академичните среди. Тя е посочвана като първата жена композитор, но също така и като мистик, лечител, философ, ботаник, а според някои интерпретации – дори и queer икона, заради начина, по който пише за любовта към своите женски наставници.

„Тя не е писала въпреки болката и духовните си сривове, а заради тях“, казва артистката Нуандо Ебизи, която работи по мултисензорен проект в стил опера, вдъхновен от синдрома „visual snow“ – състояние, близко до виденията на Хилдегард.

„Тогава ѝ се явява божествена мисия. В този момент от живота си тя намира себе си и започва най-продуктивния си творчески период“, допълва Ебизи.

Temple University във Филаделфия стартира курс, посветен на творчеството на рапъра, а Европа бавно наваксва с академичния интерес към съвременната музика.

Кендрик Ламар влиза в университета – като част от учебна програма за хип-хоп и културна идентичност

Част от съвременното възраждане на интереса към Хилдегард се дължи и на днешния разговор за невродиверситета. Холтър вярва, че именно различната ѝ перспектива я прави толкова привлекателна за артистите днес:

„Когато някой вижда света по уникален начин, резултатът е нещо, което надхвърля времето и традицията.“

Или както го обобщава Канел: „Толкова често жените биват ограничавани от обществените очаквания – кое е „приемливо“ или кое – „прекалено“. А тук имаме жена, която създава, пише, пее и вдъхновява – вече близо хилядолетие по-късно.“