Европейската комисия обмисля нов кръг от ответни мерки срещу мащабните мита на президента Доналд Тръмп, които ще наложат ограничения върху търговията с услуги и обществените поръчки.

Комисарят по въпросите на търговията Марош Шефчович е лансирал идеята по време на срещата на министрите на търговията в понеделник, заявявайки, че се извършва подготвителна работа за мерки, различни от тези за стоките, съобщават четирима дипломати пред Politico.

„Ясно е, че те трябва да започнат да разглеждат услугите, тъй като малко или много сме се изчерпали със стоките. И ако Тръмп атакува с още бомби като фармацията и полупроводниците, трябва да имаме нещо под ръка“, твърди един от дипломатите, пожелал анонимност, за да говори за дискусията при закрити врата.

На фона на буксуващите преговори, от Вашингтон оказват натиск върху ЕС да преразгледа цифровите си правила и да включи технологичните гиганти в механизмите за контрол

Пореден залог за по-ниски мита: САЩ искат място на масата в технологичните регулации на ЕС

Въпреки това идеята среща предпазлив отговор от страните членки, според дипломатите.

Мнозинството е загрижено за това какво точно ще бъде обект на атака и дали може да предизвика нови репресии от Вашингтон, точно когато двете страни се опитват да формират споразумение, което да избави Европа от 30-процентното вносно мито върху всички нейни стоки.

Първият кръг от ответни мита, насочени към износа на САЩ на стойност 21 млрд. евро, вече беше одобрен, но спрян до 6 август, за да се даде време за договаряне на споразумение. ЕК предложи втори пакет, обхващащ стоки като самолети, автомобили, машини и селскостопански продукти на стойност 72 млрд. евро, който очаква зелена светлина.

Големият трансатлантически търговски излишък на САЩ в сферата на услугите, който контрастира с хроничния ѝ дефицит в сферата на стоките, може да се окаже нейната ахилесова пета в случай на изостряне на ситуацията, допълва Politico.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призовава за договорено решение на спора

ЕС спира търговските ответни мерки срещу САЩ след заплахата на Тръмп за 30% мито

Целевото насочване към услугите е постоянна дискусия в рамките на блока, но временно беше отложена, тъй като се появиха надежди, че предварителното споразумение е на път да бъде постигнато.

Европейските столици остават в задънена улица по въпроса трябва ли да вдигнат още повече залозите с Вашингтон, след като Тръмп заплаши да утрои митата от сегашните 10% от 1 август.

Според един от източниците на Politico, новите предложения в дискусията целят да подготвят почвата, в случай че няма сделка до тази дата.

Сред държавите, изправени пред най-голяма заплаха от потенциалния удар на САЩ, са Германия, Ирландия, Италия, Франция и Нидерландия

Пет от звездите на европейската икономика се готвят за най-силна болка от митата

Държави като Франция настояват Брюксел да е по-строг спрямо Тръмп, като президентът Еманюел Макрон стигна дотам, че призова да се задейства инструментът за борба с принудата – универсална търговска „базука“, която може да се използва за облагане на услугите с тарифни ставки.

За да се активира този инструмент е нужна подкрепата на 15 от 27-те страни членки на ЕС, която ще позволи на Брюксел да наложи различни по вид мерки, като например да ограничи възможността на американските компании да участват на публичните пазари на ЕС или да обърне гръб на големите технологични компании в блока.

Дипломатическите източници заявиха, че засега страните нямат желание да тръгнат по този път.

Досега Брюксел играеше по традиционните правила на търговската война, но по всичко личи, че вече е готов за крайни мерки

Ответен удар: ЕС насочва търговската си „базука” към Силициевата долина и Уолстрийт

По време на срещата на министрите в понеделник еврокомисарят Шефчович е заявил, че ЕК смята да използва регламента за прилагане на законодателството. Т

ова е закон, който дава възможност на ЕС да изключва дружества от обществени поръчки, ако нарушенията на партньорите в търговските споразумения вредят на търговските му интереси.

„Обсъждаше се ка имаме първия списък, сега имаме втория и дали не трябва да имаме трети с различни мерки“, заяви литовският външен министър Кенстутис Будрис пред Politico след срещата в понеделник.

Европейската комисия отказа коментар.