Тази година България заема 38-мо място в ежегодна класация на конкурентоспособността на икономиките - IMD World Competitiveness Yearbook 2009: Годишникът на световната конкурентоспособност 2009, с една позиции по-напред от предходната 2008 г.. Така държавата ни е пред страни като Испания, Бразилия, Полша, Унгария, Турция, Русия, Италия, Румъния, Гърция, Хърватия и Украйна. Това стана ясно на провелата се вчера пресконференция в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) на тема „Международната конурентоспособност на България 2009".

През 2009 г. конкурентоспособността на България е оценена в сравнителен план сред 57 водещи световни и регионални икономики. Страната ни участва в надпреварата от 2006 г., като самата класация се публикува от 1989 г. В нея се включват вече 57-те най-важни от инвестиционна гледна точка икономики в света.

Руслан Стефанов, координатор Икономическа програма към ЦИД, посочи, че възходът на държавата ни през последното издание на класацията може да се дължи както на реален напредък и положителни процеси в икономическия живот у нас, така и на грешки от страна на останалите 56 държави, включени в изданието.

Както вече стана ясно през 2008 г. позицията на България е 39-та, при 41 за 2007 г. Класацията оценява международната конкурентност на България по четири фактора - как работи икономиката (макроикономическа оценка на конкурентоспособността), как работи правителството, как работи бизнесът и с каква инфраструктура разполага (като тук освен базовата инфраструктура се включва и технологичната и иновативна инфраструктура, здравеопазването и образованието).

България има най-висок резултат в първата група от фактори ефективността на икономиката (след спада от 31-во на 38-мо място през 2008 г. се наблюдава покачване до 26-то място в класацията за 2009 г.). Следва ефективността на правителството (28-мо място, в сравнение с 38-мо за 2007 г. и 29-то за 2008 г.).

Единствено по отношение на инфраструктурата се наблюдава спад - България е класирана на 43-то място сред 57-те участници (две места по-ниско от миналата година). Ефективността на бизнеса е оценена най-ниско - на 47-мо място - в сравнение с останалите три групи показатели. Въпреки това се наблюдава подобрение от 2007 г., когато тя е заемала предпоследното 54-то място.

В случая се наблюдава сериозна диспропорция между позицията на страната ни по факторите ефективност на икономиката (национална икономика, международна търговия, международни инвестиции, заетост, цени) и ефективността на правителството (публични финанси, фискална политика, институционална рамка, бизнес законодателство, обществена рамка), с бизнес ефективността (производителност и ефективност, трудов пазар, финанси, управленски практики, отношение и ценности) и инфраструктурата (бизнес инфраструктура, техническа инфраструктура, научна инфраструктура, здравеопазване и околна среда и образование). Изоставането ни при фактора „инфраструктура" е и риск пред дългосрочната конкурентноспособност на икономиката на България, коментираха от ЦИД.

Изкачването на България от 41-во място през 2006 г. на 38-мо място през 2009 г. в класацията е несъмнено положителен знак към международните инвеститори за възможностите, които икономиката на страната предоставя в сравнение с други страни от региона, посочиха от изследователския център. За разлика от други подобни класации, тук страната ни се сравнява с най-развитите и привлекателни за инвестиции икономики в света. Самото включване на българската икономика в класацията е вече признание за мястото, което тя заема в световната икономика и за наличието на международно-сравними количествени показатели за нейното развитие, допълниха от там.

Въпреки това Руслан Стефанов изтъкна пет основни предизвикателства пред конкунрентноспособността на икономиката ни. На първо място той посочи преодоляването на политическата нестабилност и несигурност преди и след изборите през лятото, като допълни, че бизнесът е много чувствителен на подобни процеси и се надява, че следващото управление ще успее в най-кратки срокове да се адаптира към сложната икономическа ситуация.

„Очакваме, че ако се запазят днешните тенденции икономическият спад в България ще е много по-сериозен през второто и трето тримесечие на годината. Може да се каже, че за страната това може да е дъното на кризата", прогнозира той.

На второ място Стефанов посочи подобряването и върховенството на закона за ограничаване на сивата икономика, корупцията и организираната престъпност. „Културата на безнаказаност трябва да се премахне", посочи експертът. „В докладите на отделни държавни ведомства може да се проследи неефективността на събираемостта на наложените парични санкции от страна на контролните органи", коментира той.

Подсилването на ефективността на държавните разходи (стратегическо планиране, прозрачност на политиките и др.) е третото предизвикателство, като в случая България се нарежда на последно място сред държавите от ЕС по ефективност на държавните разходи.

Четвъртото предизвикателство пред България е подобряване на работата на държавната администрация. На пето, но не на последно място Руслан Стефанов постави реформиране на икономическата политика на страната и насочване на вниманието от икономическите гиганти към МСП.

Тазгодишното изследване е мнго интересно, защото то се проведе на ръба на кризата (март и февруари), като смятам, че следващото проучване ще е още по-интересно, защото то ще ни даде по-ясна картина за адаптирането на икономиката към кризата, коментира Тихомир Безлов, един от основателите и главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията.

Според Безлов рисковете пред състоянието на икономиката ни са зараждащите се практики от края на 90-те години, когато фирми използват връзките си сред приходната администрация, както и индикаторите междуфирмена задлъжнялост (очаквайки рязко влошаване на ситуацията) и банково кредитиране.

Тихомир Безлов смята, че адаптирането на икономиката към кризата и насочването на средства предимно към инфраструктурата ще доведе до допълнителното й деформиране, подобно на бурното развитие на бизнесите около недвижимите имоти. Той коментира, че за изпълнението на подобни проекти от средства се лишават други сектори, като образованието и НИРД например, които са от голямо значение за дългосрочната конкурентноспособност на икономиката ни и които ще донесат по-висока добавена стойност.

Сн. Руслан Стефанов, координатор Икономическа програма и Тихомир Безлов, главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията (Profit.bg)