Пласирането на облигациите, емитирани от банки с преимуществено държавно участие (към момента Българската банка за развитие е единствената финансова институция с над 50% държавно притежание на капитала у нас - бел. ред.) за финансиране на дългосрочни и средносрочни инфраструктурни и инвестиционни проекти, ще е в условията на публично предлагане, като няма да се дава приоритет на пенсионните фондове.

Всеки, който пожелае да запише емитираните дългови ценни книжа, ще има възможност да го направи на борсата. Това заяви за Profit.bg Йордан Цонев, председател на парламентарната Комисия по икономическа политика и депутат от ДПС. Депутатът бе и вносител на залегналите промени и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, обсъждани вчера в комисията и приети днес от НС.

Той не изключва повишен интерес при пласирането на книжата и от страна на чужди инвеститори. „Вероятно в предлагането ще се включат и чужди инвеститори. Вниманието им ще е привлечено от проспектите, капиталовата адекватност на Българската банка за развитие, както и от добрата доходност на ценните книжа", коментира Йордан Цонев.

По негова информация до задвижването на механизма ще са необходими вероятно поне шест месеца техническо време. „Въпреки това, даваме сигнал на инвестиционната общност за нови възможности за търговия на капиталовия пазар", уточни Цонев.

Нека да припомним, че Комисията по икономическа политика в Народното събрание обсъжда вчера промените в Кодекса за социално осигуряване. Според гласувания по-рано днес от НС законопроект за изменение и допълнение на КСО на практика се разширяват инвестиционните възможности на пенсионните фондове за инвестиции в икономиката на страната и по специално в различни по значимост дългосрочни и средносрочни инфракструктурни и инвестиционни проекти, което да бъде в интерес на осигурените в пенсионните фондове лица.

Мотив за нововъведенията в кодекса е, че с предлаганите изменения и допълнения на КСО се цели осъществяването на навременни и ефективни мерки за снижаване и преодоляване последствията от глобалната финансова криза, както за икономиката на страната, така и за дейността по допълнителното пенсионно осигуряване

Очаква се промените в кодекса да се отразят положително в четири основни насоки. На първо място се въвежда регулаторен инструментариум, с който се регламентират нови по-големи възможности на пенсионните фондове за инвестиране в облигации, емитирани от банки с преимуществено държавно участие (в т.ч. Българската банка за развитие и подобните банки в ЕС), с цел финансиране на инфраструктурни проекти.

На второ място се изтъква, че предложенията дават положителен отговор на потребността и изискването в условията на финансова криза, да се увеличат възможностите на задължителните пенсионни фондове за инвестиране в по-нискорискови ценни книжа и по-специално в корпоративни облигации с фиксирана доходност, което на практика представлява стабилен и прогнозируем доход за дружествата.

Според вносителя на одобрените промени Йордан Цонев с направените предложения се постигат няколко преки положителни ефекта. Икономическият ефект ще се изразява в запазване и увеличаване на работните места, при реализирането на значими местни, регионални и национални проекти, чрез ефективното използване на финансов ресурс на пенсионните фондове.

Социалният ефект ще се заключва в стабилна доходност от тези инвестиции, която съгласно законодателството изцяло се разпределя и натрупва по индивидуалните партиди на осигурените лица, което в крайна сметка означава по-високи и сигурни доходи след пенсиониране.

На четвърто място се посочва, че с някои от включените в законопроекта предложения се разширява кръгът на допустимите финансови инструменти за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване с акции, предлагани при условията на първично публично предлагане и са въведени количествени ограничения за тези инвестиции.

Петото направление, в което се очаква ефект от залегналите промени в КСО е, че в допълнителна разпоредба на проектозакона се дава липсващото досега в Кодекса за социално осигуряване определение на понятието инфраструктурни проекти, което до голяма степен определя широкия обхват на този вид инвестиции на допълнителните пенсионни фондове.