Кризата имаше и добър ефект и за строителите

Цените в началото на строителния бум от 300-400 долара няма как да ги видим отново, коментира Николин Гавраилов - председател на БКПС. Причината е, че тогава качеството на имотите бе съвсем различно от това в момента.
Тогава строителите строяха без изолация, с безумни архитектурни елементи, без гаражи, нямаше качествени материали, работната ръка бе ниско квалифицирана и значително по-ниско платена. Допълнително обстоятелствата се отежняваха от кризите, инфлациите и т.н.
Преди пет-шест години цените започнаха да растат леко, което позволи на строителите да наблегнат на качеството.
Цената на имота започна да се изпълва с качество, подобриха се проектите, както и качеството. Пръсканата мазилка с вентилируема фасада измести старите замазки, появи се топлоизолация от нов вид, дървената дограма бе заменена от пвц-дограма, шперваните врати с МДФ, водопроводът е от вечните материали, нови инсталации, залагане в проекта на достъп до интернет, кабелна телевизия и редица други екстри, коментира още Гавраилов.
По-високите цени позволиха да се мисли в перспектива. Увеличи се конкуренцията между строителите. За съжаление периодът на подем имаше и лоши страни за пазара.
Той се наводни с предприемачи, голяма част от които нямаха опит, а цените на имотите изкуствено бяха завишени.
Цената на земята скочи от 30 до 100 долара за квадратен метър до нива от 200-500 евро за квадратен метър.
Често исканите обезщетения бяха 40-50% от собствениците, като не липсваха такива, които и искаха и 60%.
Влизането в София на товарни камиони скочи до 300 лв., като след обжалване на тази неразумно висока цена, впоследствие тя бе намалена до 150 лв. Много от общинските дружества като ВИК, Топлофикация и др., започнаха да "изнудват строителите".
В този смисъл кризата дойде навреме. Охладиха се апетитите на спекулативните предприемачи, работната ръка се дисциплинира, а заплатите, които бяха достигнали до едни изключително високи нива, се нормализираха. Фирмите прецизираха разходите си. Собствениците на земя се пооправиха, като цената на земята регистрира значително понижение, в някои случаи и до 50%. Пазарът се изчисти от некачествените строители.
Междувременно той започва да проявява признаци на стабилизиране. Повиши се интересът от страна на купувачите. Възможно е нещата да се пооправят много по-рано.
Защо пазарът е стигнал своето дъно?
Пазар има, налице са на първо място традициите на българина. Той е склонен да има собствено жилище и да го сменя с по-съвременно. На второ място 80% от хората живеят в остарял и силно амортизиран сграден фонд. Панелките са крайно амортизирани, някои са пред разпадане.
На следващо място хората имат над 3 млрд. лв. спестявания, според официалната статистика, тоест има достатъчен ресурс да се пазарува. Инвестицията в недвижим имот и сега си остава най-сигурната при нереално високите лихви по депозити.
Хората трябва да са убедени, че е моментът. Цени под 700-1000 евро означават, че ще е за сметка на качеството. Банките със съдействието на държавата трябва да излязат от ролята си на лихвари и пирамиди. Всички цени под тези ще са от спекуланти, които после ще търсят по-високи цени.
Държавата също има своята роля за стабилизиране на пазара. Действията, които може да предприеме, са няколко. Гаранции по кредити, както и облекчения за кредити за млади семейства с първо жилище са част от тези действия.