През последните месеци войната за депозити между банките в България рефлектират и по лихвите на кредитите. Нивата както на тези на физически лица, така и на тези за фирмите, нараснаха значително. В настоящите икономически условия, растяща безработица, свиване на бизнеса, усложняват допълнително положението, като опасността от негативна спирала е налице.

Централните банки в другите държави наливат пари в системата по всевъзможни начини, за да увеличат ликвидността й, както и да накарат банките да кредитират отново. Доколко успешно е последното е спорен въпрос, но от гледна точка на лихвените нива ефектът е налице.

За съжаление нещата у нас не са така. Поради наличието на валутен борд мерките, които БНБ и държавата могат да вземат, са силно ограничени. Едно от нещата, което се прави за облекчаване на фирмите, е наливането на пари чрез Българската банка за развитие, за която правителството отпусна 500 млн. лв. Тази сума далеч не е достатъчна, а и този метод няма и да свърши работа.

Условията у нас са специфични. Повечето банки в България са собственост на чужди институции, които наливаха милиарди в тях през последните години поради по-високата доходност у нас. Сега нещата се промениха - чуждите банки майки имат ликвидни проблеми, а и рискът у нас нарасна, и съответно доходността вече не е на първо място при вземането на решение.

Намаляването на минималните задължителни резерви и освобождаването на около 1 млрд. лв., което направи БНБ преди около 6 месеца, не помогна. Лихви по депозити от порядъка на 10% при наличието на валутен борд показват недостатъчна ликвидност в системата.

Тук пазарът на държавни ценни книжа не е толкова голям, нито банките имат толкова сериозни наличности, че обратно изкупуване да повиши ликвидността им достатъчно, за да спрат войната за депозити и съответно високите лихви.

Вярно е, че банките у нас досега не са били изправени пред сериозни ликвидни проблеми, за да се намеси държавата, както това се случи в редица държави вече. Нека припомним, че Великобритания национализира половината си банкова система.

Но все пак настоящите високи лихви по кредитите утежняват положението както на бизнеса, така и на гражданите, което може да доведе до все повече лоши кредити, фалити на фирми, загуба на работни места, още лоши кредити ... и надолу по спиралата.

Затова може би е време държавата да потърси начини и да вземе превантивни мерки, а не да се чака да се оправят нещата от само себе си.

Ресурсът, който самите банки не могат да си осигурят, може да го осигури държавата (било и чрез външно финансиране).

Инжектирането на средства в системата (за предпочитане и краткосрочно) обаче трябва да е гарантирано - срещу залог акционерния капитал на родните банкови институции, както това стана на Запад. Разбира се трябва да е обвързано и с редица условия за надзор над управлението на банките и използването на средствата.

Явно е, че трябва да се окаже натиск върху банкерите, защото такъв подход няма да бъде приветстван. Разбира се тук държавата може да води преговори с чуждите институции и да се намерят компромисни варианти. БНБ от своя страна може да „подпомогне" диалога с повишаване нивото на изискуемата капиталова адекватност, както и да се прояви творчество от законодателите.

Начини за оказване на натиск от страна на властта могат да се намерят. Въпросът е дали моментът е дошъл за по-агресивни действия от страна на държавата.