Единственият избиран орган на ЕС, Европейският парламент непрекъснато увеличава прерогативите си, но продължава да не се ползва с добър имидж сред обществеността на континента.

Три са неговите основни функции:

Най-напред законодателната работа по подобие на национален парламент - с други думи обсъждане на законопроекти заедно с държавите от ЕС, представени в рамките на Съвет, чрез процедура, наречена съвместно решаване. Това се отнася днес до 60% от европейското законодателство, съотношение, което трябва да достигне 90% в случай на ратифициране на Лисабонския договор, предвиждащ още по-голямо разширяване на властта му.

Европейският парламент успя да смекчи много спорната директива Болкещайн за либерализирането на пазара на услугите, отбелязва АФП. Макар да се занимава с въпроси, засягащи всекидневния живот на европейците, те често са доста технически като транспорта или нормите за опазване на околната среда. Въпросите на външната политика и на сигурността остават в ревниво пазената сфера от правителствата. Правомощията на евродепутатите са много ограничени, да не кажем почти нулеви, по въпросите за данъците, образованието или социалните проблеми.

Парламентът споделя със страните членки бюджетната власт на ЕС. Той прехвърля върху Европейската комисия отговорността за изпълнението на годишния бюджет и трябва да даде одобрението си за европейските разходи с изключение на т.нар. задължителни (земеделски субсидии на Общата селскостопанска политика, които представляват 40% от общия бюджет).

И накрая той контролира институциите, по-специално Комисията. Парламентът я одобри през 1999 г. като накара комисията, ръководна от Жак Сантер, да подаде оставка след гаф на френската еврокомисарка Едит Кресон. През 2004 г. той отстрани от Комисията Барозу италианския кандидат Роко Бутильоне, готвен за комисар по правосъдието и полицията след предизвикали спорове негови изявления за хомосексуалистите и жените.

Европейският парламент обаче не притежава една основна власт: избора на председател на Европейската комисия, което лишава европейските избори от яснота за гражданите. Европейските ръководители определят помежду си председателя на Комисията. Ако влезе в сила, Лисабонският договор предвижда, че те в бъдеще трябва да държат сметка за резултатите от изборите.

Въпреки че има зад гърба си 30 г. пряк избор, ЕП остава непознат за европейците и поради това недолюбван. Държавите, които се дърпат и не изпращат в него първоразрядни личности и дори го използват, за да се отърват от нежелателни в национален план политици, не помагат за издигане на престижа му. Някои евродепутати, които рядко се появяват на заседания и слабо участват в всекидневната му работа (която е главно подготвителна работа в комисии) или в Страсбург (официалното седалище на парламента) допълнително принизяват институцията.

Източник: БГНЕС