Какъв е изборът на европейците извън вечните политически сили и тежките партийни послания? Прегледът на кандидатските листи в различните страни води до неочаквани разкрития.

Светски личности и партийни названия, които сякаш излизат от приказките - има кой да внесе колорит в централите на Европарламента в Брюксел и в Страсбург. Далеч преди вота дойдоха сигнали, че избирателите имат нужда от повече ярки лица и свежи идеи.

Светските хроникьори няма да излизат от централите на Европейския парламент, ако там има повече фигури като бившия френски министър на правосъдието Рашида Дати. Освен тоалетите Диор и загадката с извънбрачното дете, кандидатката на президента Саркози носи със себе си удивителната история на издигане от бедно емигрантско семейство до елита на обществото.

Отроче на този елит е дъщерята на румънския президент Траян Бъсеску. Елена Бъсеску, наричана Парис Хилтън на Карпатите, е скарана с граматиката, но владее терена на нощните клубове. Тя можеше да основе нова парламентарна група, ако италианският премиер Силвио Берлускони беше попълнил листата на партията си с красавици от шоубизнеса.

Идеята му пропадна, но единственият премиер - кандидат за евродепутат печели от скандалите с личния му живот. Те засенчиха кампанията на съперниците, сред които е принц Емануил Филиберто Савойски, внук на последния крал на Италия и племенник на Симеон Сакскобургготски.

На Север нещата добиват други измерения. В Холандия има Партия за животните, посветена на тварите, които нарича „жертви на човешката експлоатация". Не е зле да държим под око шведската „Партия на пиратите". В нея не пеят „Йо-хо-хо и бутилка ром", а пледират за свободна обмяна на файлове в интернет и изобличават надзора върху потребителите.

Тръгнала от нулата през 2006 г., Партията на пиратите направи клонове в двайсетина страни и набра шансове да вкара свой представител в Европарламента. Явно гражданите на Европа може да са апатични към рутинните послания, но са отворени към уникалните идеи, които ни обещават едно по-вълнуващо бъдеще.

Източник: БНТ