Пострадала от взривовете в Челопечене фирма не може да вземе застрахователно обезщетение, защото собственикът й е ремонтирал сам щетите от страх да не бъде обран. Държавата плаща. Отпуснати от общината пари стоят непотърсени и до днес. Потърпевши не вярват, че ще ги вземат. Ведомства се карат чрез медиите кой на кого има да връща пари. Предизборен ПР. Една година след взривовете тече разследването. Все още не е ясно кой е виновен. Едновременно с това продължават контролираните взривове в района. Плащат ни отвън.

Със сигурност можем да кажем, че винаги когато се случат, инцидентите повдигат завесата на неуредиците в обществения живот и изобличават собственото ни неумение да се справяме с кризи. Случаят поставя и много наболели въпроси - за отношението на държавата към бизнеса, за мястото на застраховането, за лимитите на отговорност и премиите при такива големи договори, за връзките, за данъкоплатеца като изкупител на държавното безхаберие.

ИНЦИДЕНТЪТ

Към 6:30 часа на 3 юли 2008 г. в района на с. Челопечене до град София възниква пожар с над 50 последващи взрива в Поделение 18 250 - разснарядителна база за боеприпаси с изтекъл срок на годност. По чудо няма жертви. Поделението е обособено в два цеха за разглобяване на боеприпаси и извличане на взривни вещества и складове за боеприпаси. Базата е подчинена на бригада „Логистика" на ГЩ и към момента е в процес на ликвидация. Става ясно, че в складовете се съхраняват излишни за въоръжените сили боеприпаси, които подлежат на утилизация. Общият обем на съхраняваните взривни средства е 1494 тона, в чиито състав основно преобладава тротил и хексоген.

На мястото на инцидента веднага е изпратен модул от 38 полк "Ядрена, химична и биологична защита" - Мусачево. Група от Центъра за наблюдение и мониторинг на радиационната, химическата, биологическата и екологическата обстановка от Банкя е изпратена в района за обследване. Според военните, азотните окиси и въглероден диоксид в атмосферата не са в опасни за хората концентрации. Военна прокуратура поема случая.

ВЕРСИИТЕ

Разглеждат се няколко основни версии за инцидента, сред тях: умишлен палеж, авария по технически причини, икономически интереси. Последната версия бе посочена като основната. До днес обаче в публичното пространство все още няма огласено решение от страна на компенетнтите органи за причината за възникване на експлозиите.

РЕАКЦИИТЕ

Веднага след инцидента правителството предложи да обезщети пострадалите. За по-голяма оперативност на стопаните бе предложено да сменят сами счупените прозорци, избитите черчевета, падналите керемиди, да укрепят напуканите стени, а след това да представят фактура пред Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет или към Министерството на извънредните ситуации за възстановяване на средствата. Столична община гласува отпускането на пари, които след това трябваше да бъдат възстановени от МИС или Министерството на отбраната - виновния причинител на инцидента.

До юли юридическите лица нямаха право на обезщетения от комисията по бедствия към МС. МС обаче набързо промени правилника за работа на комисията по възстановяване към МС и предвиди процедура, при която могат да бъдат обезщетявани не само физически лица, но и фирми, ако вредата е причинена от "аварии и инциденти в обекти или чрез вещи, които са държавна или общинска собственост".

ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ

Едновременно с дейността на правителствените групи, своята работа започнаха и застрахователните експерти. Стана ясно, че Министерството на отбраната (МО), собственик на обекта, е сключило две застраховки - "Имущество" и "Отговорност към трети лица". Застраховката "Имущество" е сключена със ЗК "Армеец". Застраховката е комплексна, което означава, че полицата покрива не конкретно взривения обект, а група обекти. Веднага след взривовете изпълнителният директор на компанията Румен Георгиев посочи пред Иншурънс БГ, че не може да коментира клаузите по застраховката, тъй като става дума за конфиденциален договор за обект със специален статут. Георгиев подчерта, че след приключване на следствените действия и предявяване на иск от страна на МО, ще платят обезщетение съгласно договорните условия.

Застраховката "Отговорност към трети лица" е направена в "Алианц България". Българо-германската компания е застраховател на цялото министерство и на голяма част от неговите обекти. От Министерство на отбраната не можаха да отговорят на въпроса дали договорът е сключен въз основа на обществена поръчка, но подчертаха, че са подали в срок документите, които съобщават за инцидента.

Тъй като всяка застраховка, направена за Челопечене, има лимит и нанесените щети от взрива едва ли ще бъдат покрити 100% от застрахователя, това, което не се компенсира от дружеството, ще бъде платено от МО, обещаха оттам.

По принцип експлозията е покрит риск по застраховката, както и ударната вълна, като пряко следствие от експлозията. Ако обаче не е изрично указано, че полиците покриват риска, обезщетение може да бъде отказано.

Пред Иншурънс БГ собственик на фирма вече се оплака, че му било отказано обезщетение, защото ремонтирал сам вратите на склада си от страх да не бъде обран.

Към днешна дата и двете дружества отказаха конкретен коментар по развитието на случая. Официалният отговор на Алианц България на запитване от Иншурънс БГ бе: "ЗАД "Алианц България" ще пристъпи към приключване на преписката по щетата след постановяване на решение от страна на компенетнтите органи относно причината за възникване на експлозията и отнасянето на събитието към покритите от застрахователната полица рискове".

От "Армеец" коментираха, че все още чакат постановление от военна прокуратура за приключване на следствените действия.

Реакцията на застрахователните компании е разбираема - все пак за да бъдат платени каквито и да е обезщетения, задължително трябва да се види причинителят на щетите. От заключението на експертите могат да произтекат различни варианти.

ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ

След първата офанзива по смяна на прозорци и врати, нещата сякаш потънаха в мъглата на бюрокрацията. Спорадично в общественото пространство бе обявявано коя институция колко пари е отпуснала. Дори Министерство на отбраната, което допусна взрива в складовете си, получи от държавата 37 628 лв. за непредвидени разходи. Чрез медиите Столична община си поиска парите от МИС.

От Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС се се отчетоха пред Иншурънс БГ за средствата, отпуснати за обекти, за които се кандидатства за помощ по ред, описан в правилника на Комисията.

Според справката, за 2008 г. са разпределени 3 372 105 лв. за 2163 обекта. От тях на юридически лица са изплатени възстановителни помощи на обща стойност 768 577 лв. за 140 обекта. Възстановителната помощ на физически лица възлиза на 1 819 792 лв. за 975 обекта. За неотложни възстановителни работи на обекти общинска и държавна собственост са дадени 659 203 лв. за 42 обекта, а по непредвидени разходи за спасителни и неотложни аварийни работи са разплатени 124 532 лв. за 6 обекта.

През 2009 г. комисията е дала 9000 лв. на 1 общински обект за неотложни възстановителни работи, на 2 частни обекта 7417 лв., на 3 физически лица - 4105 лв. Общо за 2009 г. са разпределени 20 522 лв. за 6 обекта.

За периода от взривовете досега пък са разпределени 3 392 626 лв. за 2169 обекта.

Комисията обяви още, че е предоставила на Столична община в периода 30 юли 2008 г. - 20 май 2009 г. с пет свои решения сума на обща стойност 2 850 645 лв., а на други ведомства - 541 981 лв.

Междувременно стана ясно, че и до днес

КОМПЕНСАЦИИ СТОЯТ НЕПОТЪРСЕНИ.

Около 400 хил.лв. от отпуснатите от Столична община 980 хиляди лева стоят в столичния район "Кремиковци". Парите са за потърпевши, които са ремонтирали домовете си за своя сметка, съобщи зам.-кметът на район "Кремиковци" Лилия Донкова. Дали защото сумите по ремонта са малки, или защото хората не вярват, че бюрократичната машина ще се задвижи бързо, или пък защото няма краен срок за обезщетяване, парите чакат онези, които не са застраховали домовете си, обясни и инж. Ваня Максимова, началник отдел "Строителство, благоустройство и комунално стопанство" в район "Кремиковци". Процедурата е опростена: засегнатият трябва да представи декларация, не не е застрахован и фактура за извършен ремонт. Ако оценката, направена от лицензиран оценител, е над тази стойност, се изплащат всички разходи по ремонта, ако лицензираната оценка е под тази стойност, се изплаща само делът на оценката, обясниха от районното кметство.

За компенсации могат да кандидатстват и хора, които са били застраховани, но компаниите са отказали да им платят обезщетение.

Отчетените цифри и заявеното желание на управляващите ясно демонстрира намерение жителите на засегнатите райони да бъдат обезщетени изцяло. От друга страна обаче, обезщетенията не бива да се правят за сметка на данъкоплатците, а за сметка на отговорното лице - Министерството на отбраната. Защото така отговорността на министерството се прелива като отговорност на държавата, тоест на всеки данъкоплатец, което не е правилно. Според експерта по национална сигурност Велизар Шаламанов желанието всички да бъдат обезщетени говори за опит да се подкупят гражданите и да се отклони вниманието им от лошото управление на държавата. Взривовете показаха, че към момента на инцидента в България няма единен център и план за действие при такава криза.

От друга страна, желанието на държавата да раздели категорично възстановителните плащания от застрахователните обезщетения противопоставя бизнеса и социалната политика. Този сблъсък определено не е на страната на застрахователите, защото се създава впечатление, че държавата плаща само ако не си застрахован, или ако застрахователят не плати.

Очевидно действията на държавата до този момент за компенсиране на пострадалите не са изцяло успешни, защото

ПОТЪРПЕВШИ СЪДЯТ ДЪРЖАВАТА.

В края на октомври м.г. жителите на Челопечене и Чепинци решават да съдят държавата за неимуществени вреди. Досега в колективния иск са се включили 573 души, или около 350 семейства. Те приканват и други жители да се включат в съдебното дело срещу Министерството на отбраната и Министерски съвет. Общо засегнатите хора, които живеят в района на взривовете, са около 6000. Искът е за 1000 лв. на член на домакинство, което значи, че държавата ще бъде съдена за сума между 537 хил. лв. и 6 млн. лв.

Защитата е поета от гражданско движение "Достойнство". За Иншурънс БГ адв. Николай Ганев - представител на сдружението, съобщи, че искът е заведен в Софийския административен съд. На практика още на първите заседания пряко пострадалите от взривовете трябва да бъдат поканени да се присъединят към иска. Нормално е този срок на включване да бъде определен на около 2-3 месеца, посочи адв. Ганев. След това започва самото дело с представяне на множество експертизи и доказателства на специалистите. След консултуции с психиатри, психолози и общопрактикуващи лекари е установено, че хората в района на взривовете са изпитали силен стрес с трайни последици за здравето им. Продължаващото до момента контролирано взривяване в района е равно по сила и дори превъзхожда стреса от земетресение, сочат заключенията на лекарите.

Материалната страна на този проблем не е водеща, затова и искът е в минимални рамки. Припомняме, миналата година адвокат Марин Марковски обяви, че за такъв тип нематериална щета претенцията, която е логично да бъде поискана, е между 4000 и 6000 лв.

"Надявам се Административният съд в София да вземе решение в рамките на 6-7 месеца. Ако съдът не се произнесе в полза на ощетените, на следваща инстанция делото ще се гледа от Върховен администрлативен съд. Ако и тогава решението не е удовлетворително за подалите иска, адвокатите на сдружението ще сезират международния съд", посочи адв. Ганев. Той подчерта, че случаят не бива да се забравя и че всеки, допуснал такова нещо, трябва да носи отговорност.

И жителите на Челопечене са категорични: "Да не забравяме". Под този надслов година по-късно, днес, 3 юли 2009 г., те дават курбан за здраве.

Източник: Insurance.bg