„Скъпи читатели, вестниците съжаляват! Те направиха огромна грешка, която ви накара да ги напуснете. През много-много години, те ви позволяваха да четете безплатно техните статии в интернет. И сега, в разгара на най-дълбоката рецесия, ще ви накарат да плащате", заявява Лес Хинтън, изпълнителен директор на News Corp.'s Dow Jones & Co., издател на Wall Street Journal, който не само се извини за грешката си да допусне свободен достъп до електронната страница на изданията си, но и обвини Google за неговата „жажда за журналистическа кръв", пише „The Big Money".

Идеята за преминаване към платен режим на интернет версиите на различни медии полека-лека си пробива път. Наскоро на конференция медийният ветеран Бари Дилър заяви: „Абсолютно съм убеден, че Интернет е на път да изживее безплатната си фаза и ще се премине към платена. Хаосът, който ни очаква през следващите години, ще наложи това".

Според съдията от апелативния съд Ричард Поснър, чиито статии по темите за тероризма и икономиката, също често са цитирани, е необходимо разширяване на закона за авторските права, тъй като в момента той не обхваща перифразирането на статии, защитени от т. нар. Copyright. „Само това е начинът да бъде убит Google News", заявява той.

Как ще бъдат накарани потребителите да плащат

Засега медиите само проучват колко платени читатели могат да привлекат. Medianews, собственик на 54 издания, смята до края на годината да направи платени част от статиите си.

Newport Daily News, щатски вестник, разпространяван в 14-хиляден тираж, предлага електронно копие на изданието срещу абонамент от 345 долара годишно (спрямо 145 долара за печатната версия ?!). Според изданието това е начин читателите да бъдат върнати към печата.

Не толкова радикални са Journalism Online и ViewPass, които предлагат абонамент, в рамките на който читателите могат спокойно да прехвърлят различни издания или да четат определен брой статии.

Да объркаш читателите на WSJ с тези на таблоид?

Google често се сблъсква с обвиненията, че чрез търсачката всеки, който иска, може да се добере и до платената част на една или друга новина. Но има и друга страна на въпроса- дали наистина това е причината за загубите. Ако едно издание не успява да привлече достатъчно реклама за електронната си страница, нали Google не е виновен за това?

Факт е, че няма как парите да стигнат за това всички да са доволни. И ако всички сайтове изведнъж станат платени, нима това означава, че всички ще бъдат богати?

15 години закъснение

Има още нещо- моментът. През лятото на 2009 г. изданията се опитват да преговарят с читател със свит бюджет да започне да плаща нещо, което е свикнал да е безплатно. Ако медиите искаха, можеха да направят всичко това с едно щракване на пръстите през 1994 г., когато интернет тепърва ставаше масов.

И не е ли остаряла рецептата, след като в момента новините онлайн се борят за място при нарастващ интерес блоговете, социалните сайтове Facebook и Twitter и търсачки като Google News.

Бъдещето

Бари Дилър вероятно само ще си остане с мечтата за платено съдържание в интернет, но той е прав за едно: следващите години ще са изключително хаотични. Икономическите модели се променят изключително бързо, но едва ли решението е връщане към отхвърлена преди повече от десетина години практика.

Нещо повече- хората четат новини, за да знаят какво се случва, и изданията все повече разчитат на своя уеб-формат. Затова и все по-често новините, които ще прочетете във вестника идват от някой „... .com".

На този фон едва ли някой би посмял да обори потенциала на Web като рекламна платформа. След няколко години криза, рекламодателите с пълна сила ще атакуват интернет, а платените издания да трябва да се задоволят с 10-те процента читатели, готови да платят за тях.