Поевтиняване на жилищата, криза в строителството, спад на цените на земята. Това са само част от нещата, с които медиите заливат публичното пространство, и в това няма нищо чудно. Просто действителността е такава, заявява в свой анализ в. „Монитор".

Скоро не можем да очакваме съживяване на пазара и нов бум на цените. За продавачите това е лоша новина, а за купувачите - добра. Последните се ослушват и очакват поевтиняването да продължи. Част от продавачите нямат избор, трябват им пари и свалят цените. Някои от собствениците на имоти, които не са закъсали чак толкова, ги дават под наем в очакване на по-добри времена. Но кога ще дойдат те, засега никой не знае със сигурност.

Строителният отрасъл и отчасти цялата ни икономика през последната петилетка-две станаха заложници на пазара на имоти и за това никой не ни е виновен. Бяхме започнали да си внушаваме, че бумът на цените ще продължава вечно и покупко-продажбите на имоти ще станат за нас нещо като златото на Клондайк за американците в началото на миналия век или петрола за арабите след Октомврийската война с Израел от 1973 г.

Както винаги се случва, нещата не се подреждат според желанията ни и причините за това не са само в световната криза, или както се казваше едно време, "в международното положение". Българският имотен пазар се развиваше по порочен модел, огледало и на цялата ни икономика след промените. Какво по-сбъркано от това да строиш жилища в район, където няма не само водопровод, канализация и електроснабдяване, но дори и що-годе нормален път! В цивилизованите страни, по които неспирно въздишаме, подобни идиотщини почти няма. Там не разрешават не само да почнеш строеж в зона без инфраструктура, но дори и да си помислиш да го направиш.

Окаяната ни инфраструктура ни обрече да сме не само най-евтината туристическа дестинация, но и най-евтиното място за покупка на имоти в Европа. Не бива да се гордеем с това как стари хора от Ирландия и Великобритания за по една пенсия дойдоха да си купят къщи в нашите села, а някои от тях дори се заселиха у нас заради по-ниския стандарт на живот. Така на практика се върнахме във времената на величието на Британската империя, когато по-бедните поданици на короната са се заселвали в нейните колонии.

Не е за хвалба и това, че основни купувачи, и то спекулативни, на ваканционните ни имоти станаха отново ирландци и британци. Заради нашенската си лакомия превърнахме озеленения някога Слънчев бряг в бетониран град. Същото се случи и с Банско. Софийски квартали в полите на Витоша бяха застроени по-гъсто и от идеалния център.

Какво се чудим след това, че цените у нас ще падат и дори не чак толкова богатите купувачи от Европа, придобили имот у нас, сега се чудят как да го продадат.

Друга илюзия на имотния ни пазар също вече се срива. Многото молове, с които се сдобихме, едва ли ще се препълнят от търговци, още повече че покупателната способност на българина непрекъснато пада.

Сега е моментът да се започне стимулиране не на инвестициите в средища на алъш-вериша, а на производството. Две десетилетия у нас се говори за развиване на високи технологии и заводи за автомобили, но за съжаление все още само се говори.

Източник: в. „Монитор"