Международната организация на труда /МОТ/ смята, че около 38 млн. души ще загубят работните си места вследствие на икономическата и финансовата криза. Това заяви днес Верена Шмид - старши съветник на МОТ.

Тя участва в конференция на тема "Смекчаване на социалните последици от глобалната финансово-икономическа криза", организирана от КТ "Подкрепа".

Според Шмид нито една страна няма да има положителен икономически растеж през следващите година и половина. Ефектът на заетостта, по думите й, ще бъде усетен много след края на кризата. Ще минат 6-8 години, докато заетостта достигне нивото преди началото на кризата или едва към 2015-2018 г., смята съветникът на МОТ.

Верена Шмид отбеляза, че ЕС е подготвил пакет от стимули за възстановяване от кризата. Той предвижда фискална рамка от 1.5 на сто от брутния вътрешен продукт /БВП/ на ЕС. Тази цел все още не е постигната в много от държавите-членки, в Унгария е под 1 процент, а във Франция и Холандия - 1 процент, посочи Шмид.

Друга мярка е по отношение на приходите и разходите. Като пример за добро разпределение на краткосрочни и дългосрочни разходи беше посочена Австрия.

Макроикономическата политика на правителствата трябва да бъде насочена към намаляване на данъците, към инфраструктурни и други проектни разходи, но много малко страни я прилагат, смята Шмид.

Според наблюденията на МОТ усилията на правителството във Франция е насочено към хората с ниски доходи, в Италия, Германия и Австрия - към домакинствата. Като антикризисна мярка други държави като Норвегия и Белгия намалиха данъците за бизнеса, а в част от страните се намалиха ставките за ДДС, отбеляза Шмид.

Тя допълни, че в Германия, Италия и Люксембург са предприети т.нар. "зелени мерки" за рециклиране на неефективни автомобили, изразходващи повече гориво и производството на нови.

В други европейски държави е намалено работно време и са осигурени компенсации за работещите. В Германия има въведено и нулево работно време, за което се получава 60 процента компенсация, посочи Верена Шмид.

По думите й, най-популярният избор за икономически растеж на европейските правителства в дългосрочен план са инвестиции в инфраструктурата, екологията, разработването на проекти за енергийна ефективност и обществен транспорт.

Намаляването на заплатите води до намаляване на покупателната способност, стига се до порочен кръг, при който ниските заплати водят до инфлационни процеси, коментира Шмид.

Тя отбеляза, че България не е ратифицирала конвенция "131" на МОТ за определяне на минимална работна и напомни, че тя все още е най-ниската в Европа.

Източник:БТА