Използвайте кредитните карти за разплащане в търговски вериги преди изтичане на гратисния период за погасяване на сумите, съветват кредитни експерти. В контекста на финансовата криза кредитната карта не е подходяща за хора със склонност към импулсивни, необмислени покупки, отбелязват те.

Кредитната карта е улеснение за потребителите, някои я наричат "безплатни пари". Тя обаче трябва да се управлява разумно като най-добрият вариант е да се използва за разплащане в търговски вериги, а похарчените средства да се възстановяват преди изтичане на гратисния период. В контекста на финансовата криза кредитната карта не е подходяща за хора със склонност към импулсивни, необмислени покупки.

По-добре не теглете пари от кредитната си карта от банкомат, защото таксата е доста по-висока, отколкото при дебитните карти. Тези препоръки и сведения за пазара на кредитни карти у нас даде изпълнителният директор на Кредит Център и председател на Асоциацията на кредитните консултанти Тихомир Тошев.

В България до момента не се води ясна статистика колко са раздадените кредитни карти, в отчетите на БНБ те са в перото "потребителско кредитиране на домакинствата", посочи Тошев.

Ясно е обаче, че проникването на кредитните карти в България е много слабо за разлика от развити страни като САЩ и Великобритания, а кредитните лимити в основната си част са малки, добави той. Според Тошев покритието на кредитните карти в страната е около 50 процента спрямо средното в развитите страни. Поради тази причина кредитните експерти не виждат опасност от драстично увеличение на кредитната задлъжнялост на населението по линия на раздадените кредитни карти.

Според най-нови разчети на Международния валутен фонд (МВФ) задлъжнялостта на американските потребители е достигнала 1.914 трилиона долара. От тях 14% или 267 милиарда долара няма да бъдат изплатени в обозримо бъдеще и могат да се квалифицират като преки загуби на банките.

В ЕС потребителската задлъжнялост е още по-голяма - 2.467 трилиона долара. Анализ показва, че преките загуби от невърнати кредити в Европа могат да достигнат 172 милиарда долара или 7 процента от общата им сума.

За България влошаването на показателите на обслужване на кредитните карти е в рамките на влошаването като цяло на потребителското кредитиране в рамките на около 7 до 9% от отпуснатите лимити по тях, коментира Тошев.

По повод възможностите, които предлага употребата на кредитна карта експертът отбеляза, че тегленето на пари от кредитна карта през банкомат е със значително по-висока такса. Това се дължи на факта, че основното предназначение на кредитната карта е плащане на стоки и услуги в търговски обекти, а отчитането на транзакциите през банкомат оскъпява услугата. Затова не е препоръчително да се теглят пари от кредитна карта от банкомат, а ако е крайно наложително е по-добре да се изтегли цялата сума наведнъж, отколкото на части, препоръча Тошев.

При всяко теглене на пари от кредитна карта от банкомат се удържа фиксирана сума, която за България е от порядъка на около 10 лв. плюс процент от изтеглената сума. Така клиентът ще плати по-малко, ако тегли един път 400 лв. , отколкото ако изтегли четири пъти по 100 лв., обясни експертът. Банкоматите са направени, за да се теглят пари с дебитни карти, където се съхраняват ваши пари, а кредитните карти са за пари на кредит, посочи председателят на Асоциацията на кредитните консултанти. Кредитната карта е удобно разплащателно средство особено за пътувания в чужбина, където почти навсякъде тя може да се ползва и то без да се удържат такси, каза Тошев.

Той отбеляза, че има дори много търговски вериги, които предлагат стоки с отстъпки за клиенти на кредитни карти. Кредитната карта е улеснение за потребителите, някои я наричат "безплатни пари". Това е така, защото има срок, обикновено от 45 дни, в който клиентът не дължи лихва, а ползва парите на кредит, обясни Тихомир Тошев. Така може да си купите нещо, дори и да нямате пари в наличност, а после да върнете сумата, в рамките на гратисния период (като получите заплата например) и в същото време да не дължите нито такса, нито лихва, добави той.

Кредитните карти обаче трябва да се управляват внимателно, да се следят сроковете на падежите и минималните вноски, които трябва да се внасят, ако картата се ползва за покупка на разсрочено плащане, съветват експертите. Кредитните карти са най-скъпите кредити, ако парите се ползват след изтичане на гратисния период. За България лихвените проценти по кредитните карти се движат в диапазона между 14 и 20%, съобщи Тошев.

Според него най-добре е направените разходи да се погасяват навреме. Не е препоръчителна кредитната карта за хора, склонни към импулсивни покупки, особено в момент на криза, защото от голям плюс кредитната карта може да се превърне в голям минус, добави експертът. Ако сумите по кредитни карти не се погасят в срок, клиентите влизат в Централния кредитен регистър като просрочен и некоректен платец, което ще затрудни занапред достъпа им до кредити като цяло, заяви Тихомир Тошев.

Източник: БТА