През следващите години хората, които ще успяват да печелят от борсовата търговия ще трябва да притежават следните умения: познания в областта на техническия анализ и особено вълновата теория, умения да поставят стопове и изключителна гъвкавост на психиката.

От година и половина насам все по-често участниците на пазара, които наричахме умни пари, признават, че използваните от тях теории на работят. Причината за това е мечият пазар и докато той властва, само онези участници, които умеят да четат графиката и не я възприемат като гледане на кафе, ще бъдат своевременно предупреждавани за предстоящите движения.

Гъвкавостта ще бъде основен приоритет в действията на всеки, който иска да участва в борсовата търговия. Това качество се развива много повече от трейдърите, отколкото от инвеститорите. Основното неудобство за вторите е невъзможността им да печелят от падащите цени. Освен това, те се вкопчват твърде много в идеята, че пазарите ще покачат достатъчно, за да излязат на печалба и пропускат възможността да избягат навреме от него.

Много често съм обвиняван в черногледство, тотален песимизъм и че съм крайна мечка. Всъщност, прогнозите, които правя се диктуват от графичните модели, които рисува пазарът. Ако един мечи сценарий се провали, аз също съм готов да се присъединя към биковете. Например ситуацията от миналата седмица.

На 12 август открих къса позиция върху индекса S&P500. След известно пропадане открих ранни предупреждения, че началото на голямо мечо движение се отлага. Това бе повод не само да закрия тази къса позиция, но също така открих дълга. На фигура 1 съм оградил спадът на индекса с черен правоъгълник.

Фигура 1 (Вижте уголемена графиката тук)

Това низходящо движение изглежда твърде съмнително, за да го приемем за петица вълни надолу, което е предупреждение за нас вълновите анализатори, че е по-добре да закрием късите позиции. Допълнителни сигнали, че индексът най-вероятно обръща нагоре бе изрисуваната петица вълни нагоре и последвалата го тройка надолу. Поради тези причини се отказах временно от мечите си нагласи и дори започнах да търся място за вход с дълги позиции.

Такава открих на 19 август и дори към момента продължавам да я държа (Фигура 2). Тя вече не носи никакви рискове, защото стопът е преместен на прилична печалба и дори да се случи изненадващ срив в началото на седмицата, тази позиция няма да донесе загуба.

Фигура 2 (Вижте уголемена графиката тук)

Това е един от многото примери, които могат да покажат какво представлява дейността на трейдъра. Всеки ден се случва пазарът да провали даден сценарий и да се налага да се преориентираме бързо, преди печалбата да се превърне в загуба.

Какво правят през това време инвеститорите? Когато цените се покачват те се радват и живеят с надежда, че възходът ще продължи. В низходящите дни яростта и раздразнението изместват приповдигнатото настроение, а надеждата е сменена със стоицизъм и склонност към забрава. Аз самият съм изживявал този ад преди единадесет години, когато нашата фондова борса прохождаше.

Единственото успокоение в тези случаи звучи така: „Ще забравя за направените инвестиции и все някой ден ще бъда на печалба". Да, това е вярно. Пазарите един ден ще направят нови върхове, но отговор на въпроса „Кога?" няма как да получим. От всичко, което се вижда на графиката може да се каже, че няма да е скоро и че всъщност, мечият пазар още е далеч от своя край.

Аргументи за това твърдение ще опиша в следващи статии като ще се опра на циклични и вълнови изследвания на графиката, както и отново ще припомня какво представлява пазарният сентимент.

Сега нека да се върнем към действията на инвеститора и трейдъра. Повечето хора предпочитат да използват дългосрочни стратегии, т.е. да са инвеститори. Причините са много.

Първата е свързана с невъзможност да обръщат ежедневно внимание на пазарите, както и да изучат по-активните стратегии на търговия. Стратегията „купи и задръж" се превърна в догма през последните тридесет години, докато пазарите вървяха само нагоре. Най-голямата корекция след 1982 г. беше с продължителност от три години в началото на новия век.

В продължение на десетилетия този подход към пазара е носел печалби. Така всеки, който е устоявал на напрежението без да продаде и се е виждал по-богат през следващите година две е нормално да си създаде една нагласа за недосегаемост. На тази илюзия вярват две поколения инвеститори.

Така се формира представата, че големите батковци от Wall Street се наричат „умни пари" и те никога не губят, базирайки се на утвърдени от академичните среди теории. Сривът, започнал в края на 2007 г. показа, че умните пари не са онова, което сме си представяли.

Годишният отчет на Berkshire Hathaway, фондът управляван от Уорън Бъфет, показа, че дори и най-умелият инвеститор на всички времена е с десетки проценти загуба. Мнозина ще кажат, че „няма какво да го мислим него". Дори и да му остане само един милиард той пак ще има достатъчно пари. Нека обаче да разгледаме как се отразява на психиката намаляването на парите в сметката, независимо дали става дума за милионер, милиардер или обикновен човек.

Първоначално господин Х има десет милиона долара, а господин У само десет хиляди. След година Х е останал само с един милион, а У притежава сто хиляди. За нас, които наблюдаваме отстрани Х все още е десет пъти по-богат и няма от какво да се оплаква. Но той единствен знае колко много се е провалил. За разлика от него, У има повод да се чувства като победител независимо, че състоянието му не може да се мери с това на Х.

Друга важна причина повечето хора да не желаят да се занимават с трейдинг е необходимостта от това да се учи. Нови правила, нови знания. Когато станат зрели хора мнозина си мислят, че знаят всичко и че само от медиите може да се научим да търгуваме успешно. Това е все едно да си помислите, че след като се абонирате за някое здравно списание ще можете да станете лекар.

Стигнахме и до най-болезнената причина. Стоповете! Никой начинаещ не обича да слага стопове. Някои от трейдърите, които са оцелели година или две също ги избягват. Оправданието обикновено е, че следят пазара и че ползват по-дългосрочни стратегии. Бедата за всички, в това число и най-опитните е, че рано или късно ние бъркаме в своя анализ.

Когато един активен трейдър се окаже попаднал в капан, стопът ще го удари и загубата ще е ограничена. Така ние отчитаме своята грешка бързо и можем да се преориентираме за посоката. Инвеститорът не притежава познанието как да открива ранните предупреждения за бягство и когато разбере, че е сбъркал, пазарът вече не му предлага цени, които да го устройват.

Ние трейдърите, които сме на пазара от много години също губим пари. На нас загубите също ни причиняват болка и понякога ни се налага да я понасяме по няколко пъти на ден. Само че, тя е като ощипване. Докато инвеститорът може само веднъж в живота си да сгреши, но след това се чувства като прегазен от валяк.

Стоповете не са нищо трагично в търговията на опитния трейдър. Представете си, че искате да станете шампион по бокс. Със сигурност Вашият треньор ще Ви учи не само да удряте, но и да носите на бой. Е, стоповете са точно онзи неизбежен бой, който трябва да се научим да понасяме, след като желаем да бъдем на бойното поле наречено финансови пазари!

Автор: Ивайло Груев, http://www.home-traders.eu/