Демографският срив - тихият, но страшен враг на Украйна

Колко от близо 5-те милиона украинци, които са избягали в чужбина, ще се завърнат, когато войната най-накрая приключи?

Това е въпросът, който тормози политиците в страната. Те се опитват да измислят начини да мотивират украинските бежанци да се върнат у дома. Той занимава и Ела Либанова, един от водещите украински демографи.

Тя се опасява, че войната изостря кризата с обезлюдяването, която вече е започнала много преди руският президент Владимир Путин да нареди на войските си да преминат границата, за да подчинят една страна, която според него не съществува в действителност. И макар за негова изненада Украйна да се е доказала многократно, войната няма да помогне за преодоляване на дългогодишното демографско предизвикателство, пред което е изправена.

Преди нея - дори преди анексирането на Крим и окупирането на обширна част от Донбас от Русия през 2014 г. - Украйна преживява тревожен демографски спад. Тя не е сама в тази траектория: След падането на Берлинската стена бившите комунистически страни в Европа отбелязаха драматичен спад на населението. В България, Латвия и Литва се наблюдава най-рязък такъв с повече от 20%; в Естония и Румъния спадът е 16%; в Хърватия - 11%, а в Унгария - 8%.

Макар че голяма част от тези спадове се дължат на заминаването на младите хора в търсене на по-добри икономически възможности, друга причина е рязкото намаляване на раждаемостта - и по-специално това се отнася за Украйна.

„Ние не раждаме необходимия брой деца“, казва Либанова в интервю за POLITICO. „Смъртността е по-голяма от раждаемостта от 1991 г. насам. Всяко следващо поколение се свива малко по-малко и е по-малко от предишното. А сега, заради войната, има много деца, които е трябвало да се родят, които никога няма да видят бял свят“.

Колко дълго ще издържи Украйна без американска помощ?

Разбира се, трудовата миграция също усложнява дилемата. От 1991 г. - годината на независимостта на Украйна - до 2020 г. около 3 милиона граждани на страната са станали икономически мигранти, като много от тях са се насочили към Полша. В крайна сметка около половин милион се завръщат заради последиците, които пандемията има върху работните им места, обяснява Либанова.

Освен това средната продължителност на живота в Украйна е най-ниската в Европа - особено при мъжете - заради „тютюнопушенето, алкохола, лошото хранене, работата в токсична среда и високата смъртност от пътнотранспортни произшествия“, казва Либанова.

През 1991 г. населението на Украйна е било 52 милиона души. До 2015 г. то е намаляло с 10 милиона. А сега войната значително влошава демографските перспективи: Според оценките на ООН през 2024 г. населението на Украйна ще намалее до 37,9 милиона души. Всъщност някои демографи смятат, че сега то може да е под 30 милиона - ако се броят само контролираните от Украйна райони.

През първата година на войната обаче социологическите проучвания на украински и европейски социолози показваха, че повечето от избягалите ще се завърнат, като някои оптимистични оценки сочеха, че това ще направят 80-90% от тях. Либанова никога не се е доверявала на тези прогнози - първоначално тя предполага, че Украйна може да се смята за щастлива, ако процентът на завръщащите се е 50%.

Фон дер Лайен, Шолц и германският бизнес с план “Маршал” за Украйна

„Това би било фантастично“, казва тя.

Три години по-късно тя вече прогнозира, че то вероятно ще е по-близо до 30 процента - подобно на процента на завръщане, наблюдаван след Балканските войни през 90-те години на ХХ век. Тя подозира, че обнадеждаващите прогнози са резултат от патриотичния плам, който таят избягалите, и от неудобството да признаят пред когото и да било, включително и пред себе си, че могат да останат в новите си домове, освен ако не бъдат принудени да ги напуснат от приемащите ги страни.

Бившият министър на външните работи Дмитрий Кулеба е още по-песимистично настроен. Малко след като подаде оставка миналата година, той каза на президента Володимир Зеленски, че Украйна ще има огромно демографско предизвикателство.

„Винаги съм му казвал - президентът никога не се съгласи с мен - че единствената ни надежда ще бъде да внасяме хора от други страни“, казва Кулеба пред POLITICO. „Мисля, че повечето украинци, които са избягали, са си тръгнали завинаги и не можем да разчитаме, че ще се върнат. Всяко семейство ще седне и ще състави списък с аргументи в полза на завръщането или не. Но за майките ще има този голям въпрос дали да преместят отново децата си, след като са намерили нови приятели, научили са езика на новите си домове и са се интегрирали“.

Освен това, тъй като много от тях вече имат работа, те ще трябва да се съобразяват с това, че възможностите са по-добри там, където са, отколкото в Украйна, която се опитва да се възстанови от войната.

Търговията и инвестициите са пътят към възстановяването на Украйна

От своя страна Либанова смята, че е добре, че хората са напуснали, когато е започнала войната.

„Това ги спаси. То удължи живота им - не само като не бяха убити от бомба, но и здравето им ще бъде по-добро за в бъдеще и ще имат по-голяма продължителност на живота“, казва тя.

Двойната мисия сега е да се намерят начини „да ги върнем обратно, когато войната свърши, и да се опитаме да разубедим съпрузите или партньорите от мъжки пол да напуснат Украйна, за да се съберат отново със съпругите и децата си“, добавя тя. Ако Украйна не успее да направи това, демографските ѝ перспективи ще бъдат наистина мрачни - особено като се има предвид, че много от украинските бежанци, които са предимно жени, са в детеродна възраст.

Либанова също така очаква, че смъртността ще се влоши през следващите години - и то не само заради жертвите на бойното поле.

„Още повече хора ще умират от инфаркти и инсулти заради стрес, депресия, лошо хранене и неполучаване на бърза медицинска помощ от претоварената медицинска система“, казва тя.

Общите загуби е почти невъзможно да се установят, но Либанова смята, че до 2030 г. населението на Украйна няма да надхвърля много повече от 30 милиона души - и дори тази цифра ще зависи от това кога и как най-накрая ще приключи войната.