България и Русия постигнаха съгласие за ускоряването на газопреносния проект "Южен поток", но бъдещето на други техни съвместни проекти остава неясно, коментира Ройтерс след срещата между българския премиер Бойко Борисов и руския енергиен министър Сергей Шматко.

На срещата, в лицето на Борисов, България потвърди ангажиментите си по реализацията на "Южен поток". Същевременно българската страна изрази съмнения относно реализaцията на друг мащабен руско-български енергиен проект, какъвто е АЕЦ "Белене".

Борисов отбеляза, че построяването на атомната електроцентрала може да стартира, само ако направен прецизен одит докаже, че ще бъдат защитени българските национални интереси. Според София, проектът е прекалено скъп - 10 млрд. евро, които, в условията на икономическа криза, е трудно да бъдат отделени от бюджета на най-бедната държава в ЕС.

Освен това Борисов и администрацията му не са сигурни, че страната ще има нужда от произвежданата от АЕЦ "Белене" електроенергия. Ако проектът изобщо стартира, София вероятно ще намали дела си от 51% в атомната централа, за да привлече повече инвеститори, заяви българският министър на енергетиката Трайчо Трайков.

Съществува вариант дяловете да бъдат предложени на самата Русия, която, чрез Шматко, от своя страна изрази готовност за подобна покупка. Колебанията относно АЕЦ "Белене" наблюдателите обясняват със стремежа на управляващата партия ГЕРБ към по-тесни връзки с ЕС - за разлика от предишния кабинет, доминиран от Социалистическата партия, която търсеше обвързване с Москва.

Приоритетен за правителството на Борисов е финансираният от ЕС проект "Набуко", чрез който ще се транзитира каспийски газ през Балканите за Централна Европа, още повече, че чрез него България ще намали енергийната си зависимост от Русия. Въпреки това, подчерта Борисов, ще участваме и в двата проекта - и в "Южен поток", и в "Набуко". В тази връзка на разговорите между Борисов и Шматко бе взето решение работата по "Южен поток" да се ускори, въпреки изразените от българския премиер опасения относно екологичния риск и ниската рентабилност на проекта за страната му.

Източник: БГНЕС