Международният валутен фонд (МВФ), израствайки от разбойник в спасител през пламъците на световната икономическа криза се сблъсква със стръмни препятствия в опита си да се трансформира в шампиона на новия световен ред, предаде АФП.

Годишните срещи на МВФ и Световната банка в Истанбул миналата седмица демонстрираха новооткритата сила на големи развиващи се икономики като Китай и Индия. Само седмица по-рано най-големите от тези държави се присъединиха към седемте най-богати на срещата на върха на Г20 в Питсбърг, договаряйки рамка за устойчиво възстановяване и реформа на финансовата система, която в значителна степен засили отговорностите на МВФ.

Г20 препоръча и формиращите политиката на фонда одобриха промяна на правото за гласуване с "поне 5.0%" от свръх-представените към недобре представените, което основно е в полза на развиващите се страни; Китай ще получи най-голям дял от това.

Нарасналото подчертаване на развиващите се държави на масата на властта бележи основен момент за намиращата се във Вашингтон институция, създадена преди 65 години и доминирана от Съединените щати и Япония, двете най-големи икономики, и от европейските страни.

Преди най-голямата криза от Голямата депресия да удари преди година, МВФ се възприемаше основно като нерелевантен и неефективен, и бе мразен по света заради тежките условия на отпусканите кредити. Управляващият директор на фонда Доминик Строс-Кан заяви, че срещите в Истанбул ще доведат до "нов МВФ", институция, въоръжена, за да подпомогне създаването и да поведе световната икономика на 21-ви век.

Но когато годишните срещи приключиха в сряда, фондът бе далеч от изпълнението на тази трудно изпълнима задача. Остана въпросът за разпределението на квоти и за тежестта на гласуване между 186-те члена, която в момента дава повече тежест на някои европейски държави и по-малко на развиващи се като Китай и Бразилия.

Въпреки че определящите политиките на фонда одобриха препоръките на Г20 за квотите, остава да се види кои страни ще предадат малко сила на гласа и кои ще получат повече такава, с преговори, които се предвижда да продължат до 2011 г. Строс-Кан отбеляза, че само "36 от необходимите 111 държави са приели законодателството, с което се въвеждат квотите и реформата на гласовете на практика. МВФ също пое ангажимента да реформира управлението на институцията, традиционно ръководена от европеец.

Сега управляващият директор и главният икономист са французи, заместник-управляващият директор е, както винаги, американец и САЩ, като най-големият участник, има ефективно право на вето.

Друг важен процес, който се развива, е събирането на повече от 500 млрд. долара, обещани от държавите-членки за утрояване на ресурсите на фонда за засилване на капацитета за заеми за обеднелите икономики. Германия, основен донор, заяви на срещите в Истанбул, че широкото нарастване на резервите на МВФ е единствената временна мярка за справяне с кризата.

Източник: БГНЕС