Преди почти година Урсула фон дер Лайен предприе един от най-смелите ходове в мандата си като председател на Европейската комисия – предложи замразените активи на Руската централна банка да бъдат използвани за покриване на бюджетните и финансовите нужди на Украйна.

По думите ѝ чрез тези средства ЕС би могъл да осигури до 210 млрд. евро нова помощ за Киев, без да натоварва публичните финанси. Така европейските данъкоплатци щяха да бъдат пощадени, а блокът можеше да запълни празнината, оставена от САЩ при президента Доналд Тръмп.

Идеята беше безпрецедентна в съвременната история – средствата на агресора да финансират съпротивата на нападнатата страна.

Предложението обаче предизвика остри спорове. Само четири месеца по-късно, след напрегнат политически сблъсък преди зимната пауза, планът се провали. Изправени пред значителни рискове, лидерите на 27-те държави се отказаха от него и прибегнаха до познат, но скъп вариант – общо заемане на средства за финансирането на кредит от 90 млрд. евро.

Този заем беше представен като важна стъпка в многогодишните усилия на ЕС да подкрепя Украйна „толкова дълго, колкото е необходимо“. Сумата трябваше да покрие две трети от нуждите на Киев до края на 2027 г., а останалата част да бъде осигурена от други съюзници.

Сега обаче, само два месеца след първото плащане по кредита, въпросът за руските активи отново се връща на дневен ред.

Швеция, Нидерландия, Испания и Полша подписаха писмо, в което призовават Европейската комисия да проучи „нови възможности“ за използване на руските активи. Така на практика те възобновяват дебат, който постигнатият с труд компромис за заема трябваше да приключи. Балтийските държави, Дания, Финландия и Германия не са сред подписалите писмото, но се смята, че подкрепят инициативата. 

В писмото открито се посочва, че 90-те млрд. евро „няма да бъдат достатъчни“, за да поддържат Украйна, докато Русия засилва ударите с балистични ракети, които причиняват нови разрушения и жертви.

„Макар да трябва да се гордеем с постигнатото, не можем да си позволим да почиваме на лаврите си“, се казва в документа, цитиран от Euronews. „С всеки изминал ден цената на войната нараства, докато безмилостните руски атаки продължават.“

Моментът за инициативата не е случаен. По-рано тази седмица украинският президент Володимир Зеленски предупреди за нарастващите финансови нужди на страната, като подчерта, че Министерството на отбраната е изправено пред недостиг от 27 млрд. долара, или около 23 млрд. евро. По думите му Украйна се нуждае от „повече пари, много повече“, за да запази способността си да нанася удари дълбоко на руска територия. 

Зеленски очерта два възможни начина за запълване на недостига: ЕС или да предостави предварително част от средствата по заема от 90 млрд. евро, което би променило договорения график, или да прибегне до руските активи. Въпреки провала на инициативата миналата година украинските представители никога не са се отказвали от този неизпробван подход. 

„Където и да се намират тези активи, трябва да намерим справедлив начин да ги използваме за защита от руската война“, каза Зеленски.

Има и още една причина инициативата да се подновява точно сега.

Следващата година ще бъде наситена с избори с голямо политическо значение, включително във Франция, Италия, Испания и Полша – четири от най-големите държави в ЕС. Евентуална победа на крайната десница във Франция, каквато прогнозират някои социологически проучвания, може да постави блока в непозната досега ситуация.

Коалицията, водена от Швеция, смята, че възможността трябва да бъде използвана сега, преди изборният календар да направи практически невъзможен всеки по-сериозен дебат в ЕС.

Между редовете личи и напомнянето, че правителствата имат ограничена свобода да увеличават разходите, преди да се сблъскат с недоволството на данъкоплатците.

Но ако планът се провали толкова категорично през 2025 г., как би могъл да успее година по-късно?

Пътят към споразумение остава труден 

Има няколко сериозни пречки пред подновяването на инициативата. 

На първо място политическата конфигурация, която отхвърли сложното предложение през декември, до голяма степен остава непроменена. Унгария, дори след поражението на Виктор Орбан, запази правото си да не участва в заема от 90 млрд. евро.

Европейската комисия, която уверява, че е готова да „предостави всякаква помощ“, вероятно ще бъде по-предпазлива преди да предприеме нова амбициозна стъпка с риск от пореден провал. Всеки подобен опит би съвпаднал и с трудните преговори за следващия дългосрочен бюджет на ЕС.

„Предвид случилото се миналата година, в момента не виждам готовност този въпрос да бъде обсъждан отново. Пречките и резервите на някои държави членки не са се променили“, коментира пред Euronews високопоставен представител на ЕС. „Ще мислим за това, когато стигнем дотам.“

Белгия, където се намира най-голямата част от активите, заявява готовност да разгледа нови предложения, стига държавите членки да се съгласят да предоставят безусловни и неограничени гаранции, които да я защитят при евентуални ответни действия от Русия.

По време на напрегнатите преговори миналата година белгийският премиер Барт де Вевер предупреди, че използването на руските средства може да бъде възприето като конфискация на суверенни активи, което би било незаконно според международното право, и би могло да усложни усилията за постигане на мирно споразумение.

Италия, България и Малта подкрепиха позицията на Белгия. Франция, където ограничена част от активите се намират в частни банки, също повдигна въпроси зад кулисите.

Всички тези опасения и възражения се събраха на срещата на върха през декември, когато според самия Де Вевер се е оформило мнозинство, което не желае да поеме рисковете, свързани с предложението.

„Безплатни пари в света няма. Просто не съществуват“, настоя той.

Позицията на Белгия до голяма степен съвпада с тази на Euroclear – депозитарят в центъра на Брюксел, който държи 185 млрд. евро от общо 210 млрд. евро руски активи.

Компанията определи схемата като „много крехка“ и предупреди, че тя може да предизвика отлив на чуждестранни инвеститори от еврозоната. Euroclear остава предпазлива към всяка намеса в тези средства, докато едновременно води съдебен спор с Руската централна банка.

Друг ключов участник е Европейската централна банка, която миналата година категорично отказа да предостави извънредна ликвидност при евентуални финансови затруднения. Противниците на схемата използваха позицията на банката като аргумент в подкрепа на своите възражения.

Според високопоставен дипломат е „трудно да се предвиди“ дали втори опит би успял. „От правна гледна точка не се е променило много“, уточнява той.

В съвместното писмо четирите държави признават, че „въпросът е сложен“, и подчертават необходимостта финансовите, икономическите и правните рискове да бъдат внимателно оценени. Те настояват нито една страна да не поема „непропорционална тежест“ – очевидна препратка към Белгия.

Прави впечатление и че документът не предлага конкретна схема за използването на активите, нито настоява миналогодишният план да бъде приложен без промени.

Инициатива, наречена „Руският трансфер“, създадена от журналист, преподавател и икономист, предлага възможен изход от задънената улица: активите, държани от Euroclear и частни банки, да бъдат прехвърлени към попечителска структура, собственост на ЕС. Според авторите това би намалило рисковете за Euroclear и би отговорило на част от възраженията на Белгия.

Тази структура, твърдят те, няма да бъде търговско дружество и следователно няма да се налага да бъде регистрирана в конкретна държава членка, която Москва би могла да подложи на натиск.

Според поддръжниците на идеята вече съществува исторически прецедент. През март 2003 г., непосредствено след американската инвазия в Ирак, Белият дом нарежда 1,7 млрд. долара иракски суверенни активи да бъдат прехвърлени в специална сметка във Федералната резервна банка на Ню Йорк.

Авторите настояват, че подобен трансфер не би представлявал конфискация, но остават сериозни съмнения дали други финансови институции и инвеститори биха възприели действията по същия начин, особено ако впоследствие средствата бъдат насочени към Украйна.

„Най-големият риск за еврото ще бъде Украйна да загуби войната“, посочват те.

Освен многобройните правни, финансови и репутационни рискове европейските лидери трябва внимателно да оценят и дипломатическите последици. За някои руските активи представляват най-силния лост за натиск, с който ЕС разполага, и не бива да бъдат засягани, преди страните да седнат на масата за преговори. Други смятат, че най-важното е Украйна изобщо да успее да стигне до тези преговори в достатъчно силна позиция.

„Агресорът трябва да плати за последиците от своята агресия“, заяви полският външен министър Радослав Шикорски, който подкрепя възобновяването на спорния дебат.

„При всички положения Русия няма да получи тези средства обратно, докато не плати репарации на Украйна. Затова е по-добре те да бъдат използвани за спиране на агресията – тоест за защитата на Украйна – вместо да чакаме войната да приключи и едва тогава да ги насочим към възстановяването на страната.“