Заплахите на Москва за ответни мерки срещу западни компании във връзка с решението на ЕС да замрази безсрочно руските активи засилиха опасенията в някои европейски столици. Някои страни от блока и без това остават предпазливи към използването на тези средства за финансирането на Украйна.

Миналата седмица блокът се договори да блокира за неопределено време 210 млрд. евро от активите на Москва като част от плановете те да бъдат използвани за заем от 90 млрд. евро за Киев през следващите две години. Целта е да се противодейства на руската агресия и да се засили ролята на Европа в мирните преговори, водени от САЩ. 

Русия обаче обещава „най-суров“ отговор, ако нейните суверенни средства бъдат използвани в подкрепа на Украйна – заплаха, която тревожи страни като Белгия, Италия и Австрия. 

Макар Москва все още да не е разкрила какви допълнителни стъпки може да предприеме, според лице, запознато с плановете, руските власти са проучвали възможността за конфискуване на всички останали западни активи в Русия, пише Financial Times. 

Миналия месец президентът Владимир Путин определи европейските планове като „кражба на собственост“.

Европейските лидери се срещат в Берлин в навечерието на ключова среща на върха в Брюксел в четвъртък

Решаваща седмица за Европа – преговори за мир и битка за замразените руски активи

Заплахите на Москва идват в момент, когато лидерите на ЕС се събират в Брюксел в четвъртък за решаваща среща на върха, на която трябва да бъде взето решение за финансирането на Украйна. Белгия продължава да се противопоставя на натиска от други столици да се съгласи с т.нар. „репарационен заем“.

Белгийският премиер Барт де Вевер казва, че рискът от руски ответни мерки срещу страната му, където е блокирана по-голямата част от активите, е твърде голям, и настоява останалите 26 държави членки на ЕС да предоставят финансови и правни гаранции за споделяне на тежестта.

Според официални лица, запознати с последните преговори, Белгия изисква „неограничени“ по обхват и продължителност гаранции, но други столици смятат това за невъзможно.

Украинският президент Володимир Зеленски ще присъства на срещата в четвъртък, за да изложи аргументите си лично пред де Вевер, а представители на ЕС съобщават, че разговорите ще продължат толкова дълго, колкото е необходимо за постигане на решение.

„Това е екзистенциален въпрос за Украйна“, отбелязва високопоставен дипломат от ЕС, участващ в преговорите. „Затова Белгия трябва да се включи.“

Руската централна банка вече е завела съдебно дело за 18 трлн. рубли (229 млрд. долара) в московски съд срещу Euroclear – базирания в Брюксел централен депозитар за ценни книжа, който държи 185 млрд. евро от замразените руски суверенни активи. Първото заседание е насрочено за средата на януари.

Гаранциите, които ще бъдат разпределени пропорционално между страните от Блока, са необходими, за да се осигури одобрение на заема от белгийския премиер Барт Де Вевер, който се противопостави на използването на суверенни руски активи

Politico: 1,2 милиарда евро ще е финансовата гаранция от България към заема за Украйна

Кремъл е изготвил и серия от регулаторни мерки, които биха улеснили допълнителни изземвания на западни средства.

Според изследване на Института към Киевското училище по икономика, към 2024 г. западни компании са имали активи на стойност поне 127 млрд. долара в Русия.

Кремъл вече е иззел или замразил активи на поне 32 западни компании в отговор на по-ранни спорове, което е довело до загуби за най-малко 57 млрд. долара, сочат данни на Института.

„Активите, инвестициите и дивидентите на компаниите, които остават, на практика са под контрола на Русия“, коментира директорът на Института Наталия Шаповал, като допълва, че от компаниите се изисква „да се откажат от правата си върху инвестицията“.

Русия може да изземе местните дъщерни дружества на западни компании по силата на указ, подписан от Путин през септември, който въвежда ускорена процедура за национализация. Кремъл обясни решението като начин за бърз отговор на „враждебни действия“, като например изземването на руските активи от ЕС.

Белгийски представители смятат, че Euroclear ще бъде първата жертва на евентуалните ответни действия в Русия, тъй като около 17 млрд. евро от активите на нейни клиенти все още са блокирани там и са изложени на риск.

„Използването на блокираните активи в Euroclear може да има потенциално вредни последици за тази страна и за Европа като цяло“, заяви де Вевер пред белгийския парламент по-рано този месец.

Въпреки че 1 903 чуждестранни компании са напуснали Русия или са ограничили дейността си там от началото на пълномащабното нахлуване в Украйна преди близо четири години, 2 315 остават активни в страната, сочат данни на Института.

Сред тях са руските подразделения на банки като австрийската Raiffeisen и италианската UniCredit, които са генерирали значителни военновременни печалби, но не могат да ги репатрират заради забрана за изплащане на дивиденти. Миналата година чуждестранните компании са реализирали печалби в размер на 19,5 млрд. долара в Русия.

Според дипломати блокът може да пренебрегне исканията на белгийския премиер Барт Де Вевер, ако той продължи да блокира плана за подпомагане на Киев

ЕС планира да третира Белгия като Унгария, ако не подкрепи заема за Украйна

Главният изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орчел обяви миналия месец пред италианския Сенат, че банката няма планове да се изтегля от Русия, въпреки че около 3,5 млрд. евро капитал са блокирани там.

Италианското правителство миналата седмица подкрепи решението на ЕС за безсрочно замразяване на руските активи, но същевременно изрази опасения относно потенциалните рискове от използването им за финансиране на Украйна.

Италианският сенатор Клаудио Борги от крайнодясната партия „Лига“, прокремълски партньор в коалицията на премиера Джорджа Мелони, предупреди за последствията, ако ЕС продължи с плановете си.

„Как можете да си мислите, че на практика кражбата на парите на друга държава няма да доведе до още по-голяма катастрофа?“, коментира Борги пред FT. „Първата последица е, че Русия ще се почувства свободна да конфискува всички чуждестранни активи.“

Австрия също е обезпокоена, че Москва може да пристъпи към конфискуване на Raiffeisen – най-голямата банка в страната, която отчете приходи от 2,9 млрд. долара в Русия през миналата година.

„Това е неизследвана правна територия и, честно казано, нараства неразбирането защо Комисията просто не разговаря повече с държавите членки и поне не им дава усещането, че опасенията им се вземат насериозно“, посочва австрийски представител.

Изземванията биха могли да засегнат западни инвеститори, които са държали публично търгувани руски ценни книжа преди инвазията, както и западни компании с дялове в руски корпорации или дейност в страната.

След като западните държави замразиха около 300 млрд. долара от суверенните активи на Русия в първите дни на войната, Москва отговори, като забрани на западните инвеститори да продават руските си ценни книжа и да изтеглят приходите. Дивидентите и купоните се държат в т.нар. сметки тип „С“ под контрола на Русия.

Русия все пак е позволила на някои западни инвеститори да изтеглят част от средствата. Но стойността на сметките тип „С“ вероятно значително е нараснала след март 2023 г., когато Русия разкри, че там се държат замразени западни активи за 500 млрд. рубли (6,3 млрд. долара), според Александра Прокопенко, бивш служител на централната банка.

Сбербанк, най-голямата банка в Русия, заяви, че е изплатила около 25% от дивидента си за 2024 г. в размер на 787 млрд. рубли по сметки тип „С“ миналата година. Сумите продължават да се натрупват, въпреки че много западни компании са отписали тези инвестиции.

Беше време някой да предизвика Европа да действа, коментира Дейвид Петреъс относно Стратегията за национална сигурност на Белия дом

Бившият шеф на ЦРУ: Размразяването на руските активи ще е „промяна в играта“, но Путин няма да отстъпи

Дивидентите на BP от 19,75-процентния ѝ дял в „Роснефт“ вероятно възлизат на около 340 млрд. рубли, твърди Прокопенко, а съдебно решение от 2024 г. посочва, че JPMorgan има 243 млрд. рубли в руски активи „основно“ в сметки тип „С“.

„Това е един от козовете на Москва. Ако Европа предприеме ход срещу руските активи, Русия може просто да прехвърли средства от сметките тип „С“ в бюджета“, обяснява Прокопенко. „Това им дава източник на преки приходи в момент, когато имат дефицит и прекомерни разходи за отбрана.“

Подобен ход би показал и че Русия е „готова да действа око за око“, добавя тя. „За разлика от Европа, Кремъл може да го направи бързо, без да се заплита в съдебни процедури.“

Москва също така заплаши да съди западни правителства, компании и индивидуални инвеститори в чуждестранни съдилища.

Около две дузини руски олигарси и корпорации вече са оспорили замразяването и изземването на активи чрез трибунали по механизми за уреждане на спорове между инвеститори и държави съгласно международни договори. Размерът на руските искове възлиза на най-малко 62 млрд. долара, според анализ на природозащитната организация Friends of the Earth.

„Целта не е да се спечели, а да се създадат рискове, да се увеличат разходите, да се проточат процесите и да се деморализират“ участниците в схемата за финансиране на Украйна, пояснява Прокопенко. „Колкото по-дълго продължават делата, толкова по-дълго ЕС няма да може да използва пълноценно руските активи.“

Белгия се опасява от потенциални съдебни дела по силата на инвестиционен договор, който е подписала с Москва заедно с Люксембург. Санкционираният олигарх Михаил Фридман вече търси 16 млрд. долара обезщетение от Люксембург за замразяването на активите му.

Адвокатите, наети от Европейската комисия, изразяват съмнения, че Русия би могла успешно да оспори използването на нейните суверенни активи по двустранни инвестиционни договори.

Инвестиционните съдилища „нямат юрисдикция да разглеждат спор, свързан с предполагаема експроприация на суверенни активи на Русия“, пише Covington в правна оценка, видяна от FT. Адвокатската кантора посочва, че рискът държавите членки на ЕС да бъдат въвлечени в други международни съдилища „е значително преувеличен“.

Европейските страни са все по-недоволни от противопоставянето на белгийското правителство на идеята за „репарационен заем“ за Украйна. Същевременно петима дипломати обвиняват страната в непрозрачно използване на блокираните средства

Белгия под натиск: Какво се случва с данъците от руските замразени активи?

Комисията също така е направила „изключително непривлекателно за трети държави да сътрудничат на Русия при експроприацията на европейски активи“, казва високопоставен представител на Комисията.

Германия, основната движеща сила зад плана за замразените активи, „отново и отново е давала ясно да се разбере, че основният принцип на цялата операция е всеки да поеме еднакъв риск“, подчертава друг дипломат от ЕС. Берлин смята, че използването на руските активи е единственият начин да се продължи финансирането на Украйна, без да се поема нов дълг.

„Ако планът не проработи, това със сигурност ще бъде катастрофален сигнал за Украйна. Тогава Европа ще се провали и като геополитически фактор“, обобщава той.