Новата Стратегия за национална сигурност на Белия дом изпрати тревожни сигнали към Европа миналата седмица, предупреждавайки, че е изправена пред „цивилизационно изчезване“ в следващите 20 години и постави под въпрос дали може да остане геополитически партньор на САЩ.

Документът шокира съюзниците на континента, като разкритикува лидерите му като „слаби“ и декларира абсолютно несъгласие с политиките по отношение на миграцията, демокрацията и свободата на словото, като добави, че икономическата и военната мощ намаляват.

„Далеч не е очевидно дали някои европейски страни ще имат достатъчно силни икономики и армии, за да останат надеждни съюзници“, се казва в документа, като се добавя, че лидерите страдат и от липса на самочувствие. Стратегията призовава САЩ да възстановят „стратегическата стабилност“ с Русия, въпреки войната в Украйна.

Всичко това обаче, тя не би трябвало да се тълкува само в негативен аспект, заявява пред CNBC бившият директор на ЦРУ генерал Дейвид Петреъс. Според него не е лошо европейските нации да получат сигнал, че е настъпил момента да се погрижат за отбраната и сигурността си.

Той посочва политиките на ЕС и миграционната вълна като причини за широкомащабен упадък на Европа в нова Национална стратегия за сигурност на САЩ – документ, който обикновено се публикува веднъж на всеки президентски мандат

Тръмп: Европа е изправена пред „цивилизационно изчезване“ в следващите 20 години

Стратегията е „в известен смисъл насочена срещу европейците, но, честно казано, някои от тях трябваше да бъдат подтикнати, защото наблюдавах как четирима различни президенти се опитваха да ги убедят да направят повече за собствената си отбрана и сега това се случва“, обяснява експертът.

Той допълва, че президентът Доналд Тръмп е бил „много, много съществен“ в убеждаването на европейците да харчат повече за отбрана.

„Той ги накара да се ангажират с това, което трябваше да направят преди години“, подчертава Петреъс и посочва, че европейските членове на НАТО по-рано тази година са се съгласили да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП, след продължителен натиск от Тръмп.

До 2035 г. съюзниците трябва да отделят до 5% от БВП и ще трябва да представят годишни планове, „показващи надежден, постепенен път за постигане на тази цел“, се казва в декларация след Срещата на върха

„Квантов скок“: НАТО вдига до 5% разходите за отбрана

„Путин няма да отстъпи“

Коментарите идват в момент, когато дипломатическите усилия за край на войната в Украйна продължават, като през последните седмици американски официални лица провеждат преговори относно мирни споразумения с руски и украински представители, отбелязва CNBC.

Както Русия, така и Украйна и нейните европейски съюзници са предложили различни мирни планове с противоречиви изисквания и „червени линии“.

Най-големите пречки пред мира остават разногласията за гаранциите за сигурност на Украйна и руските искания Киев да отстъпи източната част на Донбас.

Украинският президент казва, че подобен план не би бил справедлив без гаранции, че Русия няма просто да поеме контрола над зоната

Зеленски: САЩ искат Украйна да се изтегли от Донбас и да създаде „свободна икономическа зона“

Вашингтон призовава и двете страни да постигнат споразумение преди Коледа, но има скептицизъм, че това е възможно. Междувременно Русия изглежда се наслаждава на нарастващия натиск на Вашингтон върху Европа и Украйна.

Петреъс не вярва, че Русия може да постигне компромис по мирния план, тъй като Путин не показва признаци за промяна на военните си цели, като териториален контрол, смяна на режима и „демилитаризирана“ Украйна без перспектива за членство в НАТО.

„Окуражен съм от усилията, подтикнати от САЩ и подкрепени от президента Тръмп в много отношения, както и от неговите преки преговарящи, да се опитат да сложат край на войната. Не съм окуражен от реакцията на Москва.

Путин повтаря максималистичните цели, които поддържа през цялото време, което отрича независимостта на Украйна.

Той иска да постави проруски президент на мястото на Зеленски. Иска да демилитаризира страната и да получи територия, която се намира в най-укрепената част на Украйна. Путин „няма да отстъпи“, убеден е Петреъс.

Путин проведе среща със специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф в Москва

Русия: Преговорите със САЩ за Украйна са „полезни“, но без постигната сделка

Замразените руски активи

Европейските съюзници на Украйна търсят начини да продължат да я финансират и едновременно обмислят евентуалното възстановяване след войната, което според ООН вероятно ще струва над 500 милиарда долара.

Смята се, че ЕС е близо до сключване на споразумение за мобилизиране на значителна част от руските суверенни активи, оценявани на 210 милиарда евро (около 244 милиарда долара), които остават замразени в европейски финансови институции.

Съществуват обаче опасения относно правните последици и потенциалните ответни мерки от страна на Москва; шефът на руския съвет за сигурност предупреди миналата седмица, че използването им би било равносилно на оправдание за война.

Спорното предложение за финансиране на Украйна би било повратен момент за ЕС

Брюксел предлага „извънредни“ правомощия за набиране на 210 млрд. евро от руски активи

Според Петреъс, ако ЕС пристъпи към използване на замразените руски резерви, това ще е „промяна в играта“.

„Чували сме много пъти за промени в играта. Никога не съм вярвал в тях.

Но... 200 милиарда долара или дори 100 милиарда евро за Украйна биха били промяна в играта. Това би решило фискалните и икономическите проблеми за няколко години“, допълва експертът.